В началото на 1720 година лясковчани започват да се преселват и да стават градинари най-напред в Турция, по-късно в Брашов. По време на въстанията, цяла Румъния била наводнена с българи-градинари от Лясковец, отбелязва в своя книга писателят Звезделин Цонев. Услужвали на гладуващите хъшове в Гюргево, Браила и Букурещ. Всяка ранна пролет отпътували да дирят печалби по широкия свят средно по 1500 души. От бреговете на Каспийско море до Уралските планини, дори до най-отдалечените кътове на Източна Русия, Полша, Германия, Австрия, Унгария, Чехия и други. Конкурирали местното производство и удивили света с вещината на своята работа.
Емигрирането е допринесло за материалното процъфтяване, културно и просветно издигане на Лясковец. Градинарите се завръщали от чужбина през есента с богати подаръци и скъпи дрехи. Съвсем скоро селището нараства с две хиляди къщи, като доминира във всяко отношение околните градове и села. Старите малки къщи започват да се събарят и на тяхно място се издигат хубави, солидни, двуетажни сгради с градини, оградени с каменни зидове. Нивите и лозята на Лясковец започват да се уголемяват и разширяват с всяка година. В противовес на миналото, работната лясковчанка започва да обръща внимание на своята външност. Облеклото вече е от кадифе и коприна. Прави впечатление влиянието на външната култура.
С икономическото издигане, през 1820 година било възобновено българското училище. През 1844 година се построява друго училище в махалата „Св. Георги“. По-късно се отваря още едно ново , по-голямо училище, което на 11 май 1871 година става гимназия с шест класа. Широката образованост обаче спомага за замирането на Лясковец. Интелигенцията започва да дири поминък извън града.
Лясковец е дал на историята няколко достойни имена – Цани Гинчев, Никола Козлев, Моско Москов, Иван Стратев.
