Гергьовден в селото се отбелязва като празник на здравето и овцете. В пролетната нощ на един от най-тачените празници в народния календар, моми и девици събират по полето треви, цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъка. С тях се вият задължително три венеца – за овцата, за агнето и за съда с пролетните цветя. Домакинята закичва вратата на дома, кошарата, стопанските сгради и съдовете, в които се поставя млякото.
Преди изгрева на слънцето с орехови клонки или друга зеленина стопаните подкарват стадото на паша. Връщащото се с изгрева стадо се посреща от стопанката на дома и младите булки, които до Гергьовден не са събличали сватбената си премяна, ако са омъжени през тази година.
Първото пролетно издояване се извършва от овчаря, стопанина или стопанката. Ведрото, в което се дои млякото е окичено с венец, а върху венеца се поставя хляб с отвор по средата. Първо се издоява овцата, дала първа приплод. Ако агнето е мъжко, се дава дар на Свети Георги, но ако е женско се оставя за приплод.
Млада девица или булка търкалят между стадото хляба, през който е текло мляко. По това на коя страна ще се обърне хляба, се гадае за количеството на млякото, което ще се издои от стадото. Заедно с венеца, първото мляко се хвърля в реката, за да е като пълноводна река млечността на овцете.
Жителите на селото пренасят в жертва на светеца Георги първото родено мъжко агне. То се прикадява с тамян, захранва се със зеленина, сол и трици, окичва се с венец и червен конец. НА дясното му ухо се прикрепва обикновено свещичка и то великденска.
Агнето се заколва в градината под плодно дърво. С кръвта на агнето се бележат децата по брадичката и челото, за да бъдат здрави и червени през цялата година.Първо се бележат момичетата, за да бъдат приплодите от стадото женски. От кръвта се слага и към кърмилото на овцете. Останалата кръв се оставя да попие в земята или събрана се хвърля в реката или върху корена на трендафилов храст. Сърцето и дробът на агнето не се дават на лица, извън дома, а се изяждат варени, за да премине тяхната сила в хората и да не се изнася от дома богатството и благополучието.
Напълнено с ориз и дреболии, гергьовденското агне се пече, след което се отнася в църквата за освещение. На този ден всяко семейство принася в курбан на свети Георги печено агне. Меси се хляб и се пълни плоска с вино. Изпеченото агне, хлябът, виното и кожата се занасят на трапезата в църковният двор, която се слага на открито сред цъфтяща природа.
Свещеникът чете молитвата си, но не забравя за благословията си да вземе за себе си от всеки стопанин кожата на агнето, четвъртинка от хляба, четвъртинка от печеното агне, няколко резена от донесеното овче сирене и да опита виното.
След това започва общото хранене и пиене с вдигане на наздравици, за да бъде годината плодородна, богата и запазена от градушки. След обеда старите стопани допиват виното и на сянка под цъфналите дървета и водят оживени разговори.
През годините на изграждащото се социалистическо общество, Гергьовден се празнува като празник на животновъда. Първенците в животновъдството се награждават с парични, предметни и други награди като екскурзии в страната и чужбина.
Източник: Стоян Пенев „Първомайци от миналото с поглед към бъдещето“
