Днес, 2 юни, почитаме Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Чества се ежегодно в деня на смъртта на Христо Ботев (2 юни 1876 г.). За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
Велико Търново в историята винаги е било място на прелом и важни събития. В областта са и най-горещите точки, съсредоточени върху една кауза – освобождение и независимост. Неслучайно първият освободен град е тук –Свищов.
Наред с големите имена като Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Захари Стоянов , останали вечни с подвизите си, търновските бойци са едни от най-дейните. Търновският революционен окръг е с център Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов с помощници Христо Караминков (Бунито), Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев.
Сред останалите дейци в горнооряховско са Сидер Войвода, Георги Бошнаков, Иван Семерджиев, Вичо Грънчаров.
Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г., който цар Фердинанд І прочита в двора на църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново. Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор, сключен през 1878 г.
Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци. . . Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже в най-дивните си блянове!..Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал... („Дядо Йоцо гледа“ – Иван Вазов)
