област Велико Търново
Сподели
25 дек 2019
Автор: ОбластВТ

На сладка раздумка с бабите от Драганово: Коледа

На сладка раздумка с бабите от Драганово: Коледа
Най-сетне дойде Коледа! Отдавна сме украсили елхата, приготвили сме най-вкусните ястия за празника и сме седнали да чакаме гостите. А трите баби от Драганово – герои на нашите статии – с радост приеха да споделят още от техните забавни истории, изпълнени със стари традиции и силата на женския дух в бита на селото.



Празникът Рождество Христово е едно своеобразно продължение на Бъдни вечер. Във всеки дом се очаква с нетърпение да се опекат първите сладки с мирис на канела. Това е преди всичко празник на светлината и духовното извисяване. Затова денят започва с ходене на църква. Баба Зорка от опит разказва, че там ходят най-вече възрастните и малките деца. Десетгодишните са тръгвали с батковците-коледари по махалите, а до пладне се отдавали на кратка дрямка. След това започвали приготовленията за най-съществената част на деня - трапезата.

 На Коледа врабчетата, уловени от предишния ден, се варят. Поднасят се на трапезата за разваляне на 40-дневния пост. Всеки трябва да си вземе по парченце. Това е най-малката и невинна душичка, затова поверието гласи да лети годината леко като тази птичка. Но тъй като няма да стигне за всички, коли се кокошка. Тя се сварява, от дреболиите се прави топла супичка. Кокошката не бива да ври прекалено много, предупреждават драгановските баби. Отделно се слагат картофи да врат във вода. Обелват се. Кокошката се намазва с две лъжици свинска мас, обелените картофи също. Слагат се заедно във фурната, докато придобият златисто-кафяв цвят.

Баба Зорка споделя, че знае три рецепти за традиционни сармички. Първата се приготвя от мляно месо на топки: каймата се запържва, набъбва се 200 грама ориз, добавя се черен пипер и чубрица. От зелето първите листа се отделят настрана. Правят се средно големи топчета и се нареждат. Добавя се зелев сок, ако е много солен – само вода. Отделените листа се слагат най-отгоре като капаче и се вари на тих огън. Отделно се прави сос с брашно и доста масло. С готовата смес се заливат сармичките. Вторият начин е с една идея по-лесен. Месото се пържи, слагат се лук и ориз. Сместа се увива със зелевите листа. По този начин когато набъбне оризът в листата, сърмата не се отвива, а остава цяла. Третата рецепта пак е със сос, но става и за гости. Сармите се правят тънки, под формата на пура. Нареждат се в кръг така, че по средата да се образува празно място. Вари се по същия начин. В една обла чиния се нареждат. Отдолу се постила останалото зеле от самата сърцевина.  

След като всичко е готово, масата започва да се реди. Кокошката се слага в средата на трапезата. Нареждат се чашите за вино и ракия, ошаф, тиквеник, баница и всичко, приготвено за този ден. Баба Маргарита си спомня, че когато тя била малка, за децата купували боза от бозаджиите, които обикаляли от село на село.

Коледа е ден за пъстра трапеза и размяна на хубави рецепти. А село Драганово е богато на кулинарни тайни. Тук правят вкусни ястия и баници. За допълнителни неща, с които да впечатлите гостите си, нашите баби предлагат още „Комбас” и „Триенца”. За Комбас, рецептата е много лесна и проста, но се получава истинско вълшебство, останало ни в наследство още от незнайни времена. Основните продукти са тиква и сливи. Сварява се, разбърква се и готово! По желание, може да се добавят и други сушени плодове. Триенцата също е интересна хрумка на жените от онези времена. Нужни са 2 супени лъжици брашно, вода, прясно мляко по желание, сол на вкус. От продуктите се замесва малко тесто и се втрива обилно с брашно. Пресява се със сито, за да се отдели брашното. Получените „триеници” се пускат във врялата вода. След като сме готови, на вкус може да се добави сирене. Може да се сервира със сос, направен от червен пипер и масло.

От дума на дума стигнахме до най-интересната част от разказа на баба Зорка. Когато тя била млада, отбелязвали всеки празник с много шум, приготовления, трапези и гости. Лясковчаните не пропускаха и година да не дойдат на този ден, спомня си тя. Когото познават от селото, отиват в дома му. Още от пътната врата надуват музиките. Ако гостите са там, те са се напили вече, скачат да играят, смеят се бабите. Всички излизали на площада, повеждали кръшни хора. Организирали си вечеринки. Който е по-заможен, раздавал храна, за да почерпи драгановчани.

Празниците събират млади и стари. А с Коледа са свързани най-съкровените ни спомени, които винаги топлят сърцата ни и ги усещаме с всичките си сетива. Следва последната ни статия от декемврийската поредица, посветена на традициите в село Драганово!


 
ПОДОБНИ НОВИНИ
ПОСЛЕДНИ НОВИНИ