Всички традиции и подготовки за тези празници, носят най-голямо щастие на децата. Те с радост и интерес се включват да ни помагат. На този ден от сутринта се започва готвенето за трапезата, след като от предния ден е почистено и разтребено в дома. А прасетата се колят още от Игнажден, разказва мъдрата баба Зорка.
Характерното за Бъдни вечер е, че на трапезата трябва да има нечетен брой постни гозби, защото днес е последният ден от коледните пости. Ако ястията са седем, ще са като дните от седмицата, ако са девет – ще са като деветте месеца, в които Богородица е носила Исуса под сърцето си. Това поясниха бабите Зорка, Маргарита и Иванка, като отбелязаха, че все пак, ако няма да има много хора около трапезата, не е нужно да е отрупана толкова много, понеже е грях да се изхвърля храна.
За младите мъже денят преминава в намирането на крушов пън, който ще бъде бъдник. Той се поставя до огнището, а вечерта по време на тържествената трапеза, се слага в огъня. Трябва да гори бавно и дълго.
Традиционно дядото отива с внучетата си в празната кочина на прасето. Там обикновено се пълни с врабчета, които влизат да кълват зрънца или каквото намерят. Те правят капан от две керемиди, на който слагат малко зрънца. Между керемидите слагат клечка със завързана връв. Когато влезе някое врабче вътре, дръпват въжето и така го залавят. Тогава валеше много сняг, казва баба Зорка, винаги имаше запален огън навън за някоя работа. Врабчето се пуска в мървата – гореща пепел с жарещи въглени, след това се скуби. Забива се на една клечка и се оставя до дръвника до Коледа.
Когато всичко е готово, жените започват да редят масата. Най-напред се слага съд с жито, орехи, лук, свещ, тамян и лемеж (желязна част на рало или на плуг, която се забива в земята и я разравя). Орехите се прекадяват три пъти – на Бъдни вечер, на Васильовден и на Йордановден. Тогава всеки си взема по едно орехче и си пожелава нещо. Ако орехчето е хубаво, желанието му ще се сбъдне.
За трапезата се прави обезателно боб, варено кисело зеле, пълнени чушки с боб, постни сарми с булгур, ошав, тиква, салата от сварени картофи с лук и оцет, вино ракия и есенни плодове като грозде. За десерт се приготвя халва от мисирено брашно с маджун. Задължително се замесва прясна пита - не трябва да втасва. Внучето и бабата месят заедно. През това време се нарича: Питката месена и наречена, за Божа майка наречена. Слага се в пещта, захлюпена с тава.
Като седнат всички на трапезата, бащата запалва свещ и я слага на питката и на житото. Също така дава на всеки по една свещ. Най-възрастният слага на лемежа въглени от огнището, а бабата пуска няколко зрънца тамян. С лемежа на ралото прекадява добитъка, къщата, хората и храната. След това дядото вдига питата и я счупва на две. Благославя следващата година живот и здраве за всички, ако има млади – да се оженят, децата да пораснат. Питата се раздава по възраст като се започва от зетя или сина. Момите слагат едно къшейче в джоба или в престилката, за да го сложат под възглавницата си. Вярва се, че момичето ще сънува жениха си. Баба Маргарита си спомня, че в нейното семейство имало традиция молитвата да се казва от най-малкото дете. Вечерта трапезата не се вдига, а се оставя под иконата.
След полунощ пристигат коледарите. Влизат в двора и пеят „Стани нине, господине“. Съществуват най-различни песни на тази тематика. Баба Маргарита даже ни сподели, че ги имала записани на една тетрадка. Коледарите носят кошница, на която стопаните слагат парче месо, краваи и гевречета. Стопанинът ги изпраща с пожеланието „Да е добра годината, да имаш голяма челяд”. Момците обикалят домовете чак до сутринта. В народните вярвания тогава се появяват караконджули и всякакви нечисти мистични сили. Със своите песни, коледарите имат силата да ги прогонят.
Баба Зорка и нейните приятелки, десетина жени, когато се случвало да няма коледари, тръгвали да поздравяват хората за празника. Всички ги приемали с добре дошли, та дори и семействата, изповядващи ислямската религия в селото. „Аз съм много дост (приятел) с тях. Викаме им - ние пеем за Коледа и ходим навсякъде за здраве и берекет. Те ни посрещат с хляб и пари. Уважаваме се така ние“, споделя още баба Зорка. Когато бяхме млади, измисляхме си сценарии за всеки един от празниците. Имитирахме градинарски семейства. Хората идваха, входа ни беше един лев, а салонът беше пълен…
Така с веселие преминавали дните преди Коледа в китното Драганово, а от разказите на баба Зорка разбираме, че тя била и все още е пулсиращата душа на селото.
Не пропускайте утрешната ни статия, в която трите баби Зорка, Маргарита и Иванка ще разкажат каква изненада подготвяли лясковчани за драгановчани на Коледа!
