Една от най-възрастните жени на горнооряховското село – 90-годишната Зорка Пенкова сподели своите спомени в отбелязването на празника. „В миналото, преди медицината да облагодетелства селата със специалисти, раждането на дете се поемало от възрастна жена, наречена „баба“. В село Драганово имало няколко такива жени. Запазена е фамилията на една от „бабите“ – Хранова. На този ден майките, заедно с по-възрастни жени, поемали по групи към домовете на бабите. Те им благодарели за помощта и ги дарявали с пешкир, покривка, престилка, забрадка, кърпа, чорапи, баница и пита. Всяка майка носела за почерпка халва, приготвена от царевично брашно и маджун. На Бабинден мъжете избягвали да срещат женските групи, защото те хващали мъжете, събличали ги и ги оставяли по долно бельо“. Денят протичал с много веселие, чак до късна вечер.
Другите ни две събеседнички са Иванка Кавалова и Ваня Бялкова. Кавалова сега е председател на пенсионерския клуб в Драганово. Чувала е от бабите-акушерки за съвети как се къпят бебета, как жените да облекчат болките си преди раждане и ценни напътствия при отглеждане на пеленачето. „Баба Марийка, старата акушерка, ми е разказвала още как край родилката слагали от двете страни на леглото горещи тухли, за да не настине“, допълва тя.
Ваня Бялкова, от 1963 година до пенсионирането си, цели 34 години работи отдадено като акушерка в Драганово. Не винаги работата била лесна, понякога се получавали усложнения. Тогава за помощ се свързвали с болницата в Горна Оряховица. „Нямаше кой да ме смени, понякога седях по цели денонощия при родилките“, започва своя разказ бабата-акушерка. „Първият ми случай в селото беше много интересен. Тогава идвах от Сушица – сутринта рано ме посрещнаха с новината за родилка. Бързо се запътих към родилния дом и видях, че старата акушерка баба Мария се е отзовала. Благодарих й, но бъдещата майка настояваше тя да си тръгне. Оказа се, че се е срамувала от нея“, спомня си с усмивка.
„На Бабинден се събирахме в читалището. Децата от училището и детската градина поздравяваха майките с песни и стихотворения. Поздравление изнасяше и тогавашният кмет – Недю Бонев, който много държеше да се чества този празник. Следваше програма, подготвена от жени. Имаше много песни и танци, под съпровода на оркестър. В някои села, например моето село Сушица, се празнуваше по друг начин. Оркестърът отиваше първо в здравната служба, после в читалището. Аз организирах майките, които са родили през годината. Те правеха питки, сладки и други вкусотии, с които да почерпят останалите жени. На първото родено бебе в предходната година, му връзвах с червено конче паричка, с пожелания за богатство, здраве и щастлив живот. Закичвах него и майката със здравец или кокиче. Преди това майката изпълняваше ритуал на сцената. Пресъздавахме традицията, свързана със спазване на хигиена – тя ми поливаше с вода и след това ми подаваше кърпа. В края на официалната част от деня, изнасях доклад на сцената за подробности около раждаемостта в селото“.
Баба Бялкова разказа и за акушерките преди нея. Например „баба“ Очка, която била много пъргава и оправна. На Бабинден се събирали и я качвали на едно магаре. Запътвали се към реката да я къпят. Ритуалите протичали с много смях и забавление. Ако срещнели мъж по пътя, му вземали парите и след това ходели да се черпят. Всичко това протичало спонтанно, без предварителна организация.
Когато младите булки избирали имена за своите отрочета, кръщавали ги на дядото или бабата. Отначало били по-традиционни имена, после започнали да избират съветски, а сега вече изборът бил съвсем свободен. Най-често избирани имена напоследък били Десислава, Кремена, Михаела; от мъжките – Илиян, Александър, Иван-Антоний (на баба Антоанета по майчина линия и дядо Иван по бащина). Баба Бялкова има две внучета – момче и момиче.
Бабинден е от големите народни женски празници, идващ от праславянски времена. Въпреки че е загубил доста от обредните си обичаи, през годините се е запазила признателността към акушерите.
