Картините на еленския художник са предоставени за изложбата от Художествената галерия „Борис Денев“ във Велико Търново и Музея на Възраждането „Иларион Макариополски“ в родния му град Елена.
„Имах щастието да познавам лично този великолепен човек и художник. Той беше влюбен в родния си край. Природата, земята, балканът, хората и техният бит бяха извор на неговото вдъхновение, с което създаде най-лиричните си пейзажи. Много от ценните му картини са останали в родната Елена, каквото е било приживе желанието на твореца. Похвално е, че музеят в града е съхранил във фонда си това безценно богатство на талантливия художник, в чест на когото уреждаме изложбата в нашата галерия“ – сподели часове преди откриването на експозицията главният уредник Иван Кънчев, професор по изобразително изкуство.
Йордан Попов завършва през 1940 г. специалност Живопис в Художествената академия при проф. Дечко Узунов. Свързва се с Дружеството на новите художници, основано през 1931 г. от Иван Фунев, Стоян Венев, Александър Жендов с идеята то да стане обединител на свободно мислещите творци у нас. Три години след отличното си дипломиране Попов е приет за член на дружеството, по-късно и в Съюза на българските художници. През 1948 г. е поканен от проф. Кирил Цонев за асистент в Художествената академия, но събитията по-късно около младите художници променят живота му напълно. След уволнението на проф. Цонев даровитият пейзажист се връща в Елена и остава тук до края на живота си.
Включва се активно в културния живот на града. Става основател на художествената галерия в Елена, организира първата си изложба в нея и дарява три свои пейзажа. Днес картини на големия еленски творец са притежание на Националната художествена галерия, на други галерии в страната и сбирки в чужбина, сред които галерия „Шарпантие“ в Париж.
Приятелство го свързва с големите български художници проф. Васил Стоилов, Георги Павлов-Павлето, акад. Светлин Русев, който определя изкуството на „отшелника от Елена“ като „тихо, вглъбено в себе си, лишено от външни ефекти, но всъщност носещо много стаена драматична мощ и вътрешно движени. Всичко се движи, живее и създава във външната привидност на покоя един драматичен свят, богат и съдържателен като душата на художника.
