„Демократична България” изцяло приема разширената дефиниция на Световната здравна организация (СЗО) на понятието „здраве“ като „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг“. И това прави темата здравеопазване една от най-важните в нашата програма, добавя още Людмила Илиева.
Какво е положението сега?
Системата на здравеопазване в България е болна и функционира далеч от нивото на останалите държави от ЕС. 10 млрд. лева се харчат годишно за здравеопазване в България. От тях около 5.5 млрд. лева – през здравните осигуровки на българските граждани и поне 4.5 млрд. лв. – извън официалните осигурителни канали, извадени от джоба на всеки един български гражданин. Тези средства се разходват неефективно, без да създават качествена услуга.
Основният източник на финансиране на здравеопазването е НЗОК, която понастоящем работи повече като поделение на Министерството на финансите, отколкото като независима публична институция, макар че формално се отчита пред Народното събрание. Клиничните пътеки се използват като финансов инструмент за остойностяване на медицинската дейност, а не като алгоритми за качество при лечение на заболяванията. Налице е тежък дисбаланс и диспропорция в остойностяването на клиничните пътеки.
Здравната ни система, и най-вече тази на детското здравеопазване, към момента не дава адекватни решения, когато става дума за изпращане на пациенти за лечение в чужда страна. Кандидатстването през НЗОК е усложнено, времеемко и с неясен резултат и това кара хората често да се отказват да кандидатстват и да прибягват към платформи за дарения, за да финансират лечението на децата си.
В системата на здравеопазването има огромен, лесен за усвояване финансов ресурс. От здравеопазване се отклоняват поне по 4.5 млрд. лева всяка година от здравните вноски и доплащания, което прави по 643 лв. на година или почти по 2 лева на ден от всеки един български гражданин.
Какво предлага „Демократична България”?
Най-основното, което предлагаме е, промяна в начина на финансиране. Клиничните пътеки трябва да са алгоритъм, по който се лекува дадено заболяване, а не база за финансиране. Дейностите в здравните заведения ще се заплащат в пълния обем по фактури за извършената работа. Ще се отмени или силно ще се промени Наредбата за достъп, която позволява доплащане, пояснява Людмила Илиева.
Реформите в здравеопазването, предлагани от „Демократична България”, са на всички нива в системата. Основата е профилактика и промоция на физическо, дентално и психично здраве, включително и детското.
Подобряване на детското здравеопазване с фокус върху кадровото му обезпечаване, е основна тема в програмата. Включително изграждане на съвременна Национална детска болница, отговаряща на всички европейки стандарти. Разглежда се отделно темата за лечение на деца в чужбина, което трябва да стане по-бързо и по-достъпно. Предлага се приоритетно коригиране и намаление с до 80% на доплащането на лекарствените продукти за деца.
Тъй като самата аз виждам своята мисия в Парламента най-вече в защитата на жертвите на насилие и децата, съм особено съпричастна към темата за нова, модерна и ефективна Национална детска болница, казва Людмила Илиева.
Електронно здравеопазване е другата основна тема в програмата, с която е свързана и следващата - прозрачност при разходването на парите за здраве на всеки един български гражданин. Спиране на кражбите и злоупотребите в системата на здравеопазването.
НЗОК трябва да си върне първоначалната форма на управление и да престане да бъде нещо като подизпълнител на Министерството на финансите.
В средносрочен план ще се работи за включване на Частни здравноосигурителни фондове (ЧЗОФ) в системата на задължителното и допълнителното здравно осигуряване.
Необходим е правно-икономически и управленски анализ на всички държавни и общински болници, събрани в единен национален регистър, с оглед стратегическото им развитие в рамките на националната здравна карта, включително и смисленото им приватизиране.
Специално внимание се отделя на кадровото осигуряване и професионалното развитие на работещите в здравеопазването и преодоляването на регионалния дисбаланс по обезпеченост с медицински кадри.
Предлага се въвеждане на квалификационна степен „здравен асистент“ през ускорен обучителен курс и ясни отговорности, както и предвиждане на реализирането им в здравно-социалната система
Модернизацията на спешната помощ е основен стълб в програмата на „Демократична България”. Предлага се въвеждане на професия „парамедик” и създаване на ефективни парамедицински екипи. Интегрирането на медицински хеликоптери в процесите на оказване на спешна помощ и създаване на нужните логистични центрове ще позволи здравната помощ да стигне и до най-отдалечените места.
В областта на денталната медицина се предлага повишаване на процента за финансиране на зъболечението, както и пълно заплащане на услугата за тотално протезиране при обеззъбяване. Предвижда се въвеждане на допълнителна процедура в пакета дейности за дентално здраве за профилактика и лечение на парадонталните заболявания и техните късни последствия.
Мерките в сферата на лекарствата включват създаване на механизми, които да ограничат реекспорта на лекарства, особено скъпоструващи, които се покриват от обществени средства. Предлага се централизиране на търговете за лекарства, закупувани с публични средства с особен акцент върху скъпоструващи онколекарствата и лекарства за редки заболявания.
Въвеждане на публично-частни партньорства в разкриването на аптеки за отдалечените региони, както и поддържането на денонощни дежурства. По този начин ще се създадат стимули за разкриването на аптеки в населени места, в които няма.
Това са само малка част от предложенията на „Демократична България” за реформи в здравеопазването. Бързото и ефективното им въвеждане ще даде шанс на болната здравна система да започне своето възстановяване, смята Людмила Илиева.
„Демократична България” е под №23 в бюлетината, а Людмила Илиева е с преференциален номер 102.
Темата за правосъдието и нуждата от реформа в системата е основна в програмата на „Демократична България”. Тя е особено близка и на втората в листата на коалицията за IV МИР – Велико Търново Людмила Илиева. Но това няма как да е различно, след като тя има близо 20 години практика като адвокат и лично се е срещала с много от проблемите в правораздаването. Листата на „Демократична България” е под последния номер 23 в бюлетината, а Людмила Илиева е с преференциален номер 102.
-В сектор правосъдие програмата на „Демократична България” като че ли е най-обемна. Можем ли все пак да откроим някои основни моменти, които ще са разбираеми и за хората извън системата на правораздаване?
-Аз бих искала да започна с нещо още по-основно в нашата програма – гарантиране на свободата и засилване на гражданското участие. Гражданското участие пък е условие за възпроизводство на най-важния капитал – активното гражданско общество.
Предложените мерки целят да улеснят упражняването на конституционното право на избор и на гражданска инициатива на всички български граждани. Това ще намали относителния дял на контролирания вот, ще повиши легитимността и отчетността на избраните представители и органи.
Планираме въвеждане на гражданско образование за всички възрасти. Това е основата, която ще се надгради с приобщаване и ефективно включване на българските граждани, включително в чужбина, в политическия живот на страната.
Поощряване на сдружаването на гражданите и на доброволните инициативи, привличане на гражданските сдружения в обсъждания на политики на всяко ниво, ефективни данъчни облекчения за дарителство за организации в обществена полза – това са нашите принципи по отношение на гражданското участие.
-Какви промени предлагате в изборния процес?
-За да приобщим българите извън страната, предлагаме да се създаде избирателен район „Чужбина” и избираем национален съвет на българите по света.
Въвеждане на дистанционно електронно гласуване и гласуване по пощата, както и създаване на професионална, неутрална и ефективна изборна администрация и регионални преброителни центрове за гласуването с хартиени бюлетини ще направят по-лесен достъпа до изборния процес на всички български граждани.
Тези мерки ще доведат до повишаване на избирателна активност и произтичащи от това намалено влияние на контролирания вот и повишена легитимност на държавното управление.
-България често получава критики за лошо качество на законодателството, което се възпроизвежда в много парламенти. Как смятате, че може да се повиши качеството в работата на законодателите?
-Аз като юрист много добре знам колко трудно се работи в среда на непрекъснато преправяни закони. Лошото законодателство ерозира доверието на гражданите към правовата държава. На първо място е нужен ефективен анализ и широко обществено обсъждане, в което да се включат всички звена от правосъдната система.
Да започнем от там, че някои ключови закони, предвидени в Конституцията, трябва да се приемат със завишени мнозинства като гаранция за тяхната стабилност и отразяване на публичния интерес.
Правовата държава се укрепва чрез независим съд, отчетна и отговорна прокуратура и защита правата на гражданите. Това можем да постигнем с някои не толкова трудни стъпки.
-Прословутата съдебна реформа като че ли остава неразбрана от обществото. Кои са основните принципи във вашето предложение за промяна?
-„Демократична България” много преди изборите е представила ясно своите виждания за радикална съдебна реформа. Тя включва реформиране на Висшия съдебен съвет, който да остане административен и кадрови орган само за съдиите. Парламентарната квота при избор на ВСС да бъде намалена, а половината членове да се избират от самите съдии.
Председателите на ВКС и ВАС да се предлагат от общите събрания на съдиите на двете съдилища и да са действащи съдии в съответния съд към момента на избора.
Окончателното решение за освобождаване от длъжност на председателите на ВКС и ВАС се взема от Конституционния съд, а предложението трябва да се подкрепи от две трети от състава на ВСС, вкл. мнозинство от членовете, пряко избрани от съдии.
Закриването на Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура, според нас е обосновано, тъй като няма достатъчно гаранции за тяхната независимост и интегритет, използват се за политически поръчки.
Реформата в прокуратурата трябва да гарантира премахване на безконтролността на главния прокурор, създаване на правила за отчетност и отговорност на самата институция.
По отношение на главния прокурор предлагаме намаляване на мандата на 5 години. Изборът му да става от Парламента с мнозинство три пети от народните представители, задължава се и да се отчита на 3 месеца пред НС. Въвежда се и възможност за освобождаване от длъжност за извършени тежки/системни нарушения (вкл. престъпления) и/или увреждане на престижа на съдебната власт.
Изграждане на прокуратурата като самостоятелна независима институция, като кариерните и дисциплинарните правомощия по отношение на прокурорите се осъществяват от Прокурорски съвет, чиито членове се избират от Парламента и от самите прокурори.
-Тези промени дават ли достатъчно гаранции за ефективна борба с корупцията чрез правосъдието?
-Корупционните скандали само показаха колко са неефективни институциите, които трябва да се борят с корупцията и как лесно се заобикалят законите, като този за обществените поръчки например. Така че имаме нужда от мерки на много нива – както законодателни, така и административни. Може би най-ефективно ще бъде, ако се постигне истинска публичност на целия процес по възлагане на обществени поръчки, особено тези с голям обществен интерес.
-Каква ще бъде вашата лична мисия в 46-то Народно събрание?
- Към момента акцентите ми ще бъдат два: защита на жертвите от домашното насилие и процесуалното положение на децата, при дела, в които се засягат техни права и интереси.
