Лясковец е разположен в полите на Арбанашкото бърдо, югоизточно от Горна Оряховица. Старото име на града е Лясковица. Според Иречек, названието на името си градът носи от леска.
За основаването на Лясковец има едно историческо предположение, което е във връзка със заселването на Арбанаси. През 15 и 16 век голяма част от албанците започнали да се преселват на Балканския полуостров. Някои се заселили в съседни на Търново селища, между които били Арбанаси, Алванитохори и Лясковец. По старо предание, на коне са пристигнали „кондьовци“ – албански семейства, които заселили днешната Кондьовска махала. Махалата си имала свой старейшина, който се наричал Кондо.
Във ферман на султан Сюлейман I Великолепни (1520-1566) градът е отбелязан като село с 250 къщи. Лясковец още от времето на Асеневци, от Второто българско царство, е бил малко манастирско село – на „Св. Петър и Павел“. Преди Освобождението светата обител е притежавала много лозя и ниви в околността, както и множество дюкяни в Търново. Полските имоти били работени от манастирски работници, а при усилена работа помагали жителите на околните села. Поради старанието си към полската работа, лясковчани били наричани пароци, а селото – Паровец.
