Идеята за направата на религиозния монумент възниква спонтанно и за нея разказва Андон Мъндев, който с брат си Иван са от пряко ангажираните участници. Живеят в Сливен, но поддържат наследствената къща и през седмица-две прескачат до село. Те са от Байрактаровия род, а техният прадядо Иван Манчев е бил редовен начален учител в Марян.
„От години имаме традиция да се събираме седмица преди сбора – хем да се преброим, хем да си побъбрим за селото. „Марянчани под сурдинка“ сме нарекли тези наши сбирки и на тазгодишната с Диана подхванахме темата за издигането на кръста, един символ на вярата, който да пази селото ни от беди и нещастия, споделя Андон. Съобщихме идеята с приятелите, те ни подкрепиха, а най-ентусиазирани бяха младежите от селото. Решихме всеки да дари за каузата колкото може.
Искахме кръстът да се вижда от всички посоки и да привлича отдалечe хората. Избрахме мястото да е над манастира, където са били навремето лозята на Марян, до там има и стар път. Момчетата почистиха терена от храсти и дървета, помогнаха при монтирането на кръста, който е изработен в Сливен. Боядисаха го със специална златиста боя, да отразява слънчевите лъчи през деня, а през тъмните часове монументът е осветен. Похвала за усърдието заслужават Георги и Мариян, Иво и Светлан, Кирил, Данаил, Веселин, Стоян.“
Освещаването на кръста е вълнуващо за всички. От Марянския манастир до мястото момчетата го изнесли на ръце под звуците на песента за капитан Петко войвода. Осветен е от местните свещеници Александър и Тодор. Сестра Анастасия от манастира предоставила стара плоча от светата обител, която положили в основата на християнския символ. Младежите от селото са решили да издигнат до него пилон, на който да се развява националния трибагреник, да поставят и беседка. Надяват се това място да стане предпочитано за жителите и гостите на Марян.
