В миналото на този ден момите изписвали с въглен и писци боядисаните в четвъртък яйца. Особено строго се забранява прането. Традицията повелява да не се подхваща нито къщна, нито полска работа. Строго забранени са всички веселия и забавления. Смята се, че който не спази поверията, то ще го сполети голямо нещастие.
От сутринта църковните храмове са отворени за всички богомолци, дошли да почетат Христовата смърт. В средата на църквата е издигнат символичен гроб (масата), покрит с червената плащеница в която е било загърнато тялото(парче плат) и отрупан с оставените от християните цветя. Преди да минат под масата, те получават китка здравец от свещеника, целуват му ръка, покланят се (или целуват) иконите на Спасителя и Дева Мария и преминават под масата. Вярва се, че този ритуал носи здраве, късмет и опрощение на греховете.
В този ден от цялата Страстна седмица постът е особено строг. Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие.
На следващия ден – Велика събота - се отдава почит на мъртвите, почистват се гробовете, раздават се яйца и обредни хлябове за мир на душите на починалите.
