Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. За него хората разказват, че "затваря кръга" на старата година. Както на всички други, така и на този ден се е отразил гостоприемният характер на българина. Трапезата отново е богато подредена от сръчните ръце на домакинята. Приготвят се месни ястия, защото коледните пости вече са приключили. Най-често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо. Има една чорба, която не намира място на празничната трапеза, но е сред традиционните рецепти в Драганово. Това е тарханата. Тук тя се приготвя от зелева чорба. Ако е много кисела, добавя се малко вода. Оставя се да ври. Размива се брашно, слага се обилно червен и черен пипер. Нарязва се парче хляб. Залива се и става попара.
На този ден българската традиция е отредила младите семейства да ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини. Един от основните и интересни обичаи е ладуването. С редица обреди момите се опитват да познаят бъдещия си жених. Например, топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На сутринта вадят китките от менчетата и наричат за щастлива женитба. Друг начин за гадаене е когато момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
Наред в всички обреди и обичаи на Стефановден, в Драганово имали традиция да празнуват в чест на градинарите. Всички излизали на площада със знамената. Освещавало се градинарското знаме. Играели хора. Децата се учели да танцуват.
Баба Зорка показа своя черно-бяла снимка, на която е красива млада дама, облечена с бяла риза и вратовръзка. Тази кокетна жена е събрала в себе си красотата на изминалите дни и топлината на запазените спомени. Баба Маргарита и баба Иванка, въпреки несгодите на живота, от една страна и щастливите дни – от друга, съумели да запазят топлата усмивка и смирените очи, присъщи на жената, сочена за пример. Те и връстничките им били основният двигател на празниците и пазителките за традициите. Сега се оттеглили на заслужено уважение, предали „щафетата” на младите. Благодарение на запазените обичаи, децата в Драганово все още спазват празниците и излизат да сурвакат, влизайки в домовете с благопожелания за здраве и плодородие. Така те събират от зрънцата на културната памет, за да я предадат на техните деца и внуци.
Понеже Стефановден е в самия край на календарната година, с него свързваме много надежди, очаквания и вяра за една по-добра година.
Екипът ни благодари най-сърдечно на Зорка Георгиева, Маргарита Папазова и Иванка Кавалова от село Драганово за топлото посрещане и безценната информация, която споделиха с нас и нашите читатели! Нека празничните дни бъдат повод да запазим всички добродетели в себе си и ги предадем на хората около нас!
