Една от най-възрастните жени в селото е деветдесетгодишната Зорка Георгиева, която е уважавана и дълбоко почитана поради възрастта и мъдростта си. Декемврийските или още зимните празници, разказва тя, започват на 15 ноември с началото на коледните пости, които ще продължат чак до 24-ти… Баба Зорка е слаба, с побелели от времето коси, но с искрящи очи, със силен и непоколебим глас. Изпълнена с живот и енергия, толкова бъбрива, че дори годините не й личат. А по думите на нейните приятелки, била и изкусна кулинарка.
Единствено на Никулден не се пости, продължава разказа си тя. Тогава обезателно се приготвя рибница от шаран, а трапезата е важна част от деня. На този празник, домакините се стараят да се представят добре, защото гостите обезателно се канят предварително. Баба Зорка споделя, че нейната майка слагала на софрата тъкани кърпички със сини крайчета, които сгъвала и редяла прилежно.
Баба Маргарита Папазова, една скромна жена с много мила усмивка, която до момента с великодушие и внимателно слушаше думите на по-възрастната от нея Зорка, отбелязва важна подробност. На този ден някои хора си обричали курбан. Запалва се една свещ, викат се роднини, съседи, приятели. По традиция се кани и поп, който трябва да чете за курбана. Преди да дойде попът в дома, трябва да се занесе в църквата малко олио, брашно или друго. Курбанът се прави за предпазване от болести и лош късмет. Иначе рибник може да се приготвя целогодишно.
Настроението в семейството е приповдигнато, одобрително продължава да разказва сладкодумната баба Зорка, всички са радостни. Жените са почистили къщата предварително, приготвили са ястията и посрещат гости. Сутринта обезателно се ходи на църква. Там се пали свещ пред иконата на свети Никола. На този празник, освен риба, на трапезата се слагат още маслини, зеле, боб, вино, ракия, ошав. Това са все храните, подходящи за курбан.
Помолихме баба Зорка да ни разкаже за начина, по който тя приготвя рибника. Рибата обезателно трябва да бъде шаран – категорична е тя. Ако е осолен, се накисва малко във вода от предния ден, за да се изтегли солта. Отделно се чупят орехи – счукани или смлени. По желание се слага лук, но баба Зорка предпочита да не слага. После се омесва тесто, което трябва да втаса, разстила се. В орехите се слага обилно черен пипер, малко брашно и сокът на един лимон. Брашното и лимонът помагат на сместа да залепне и да не се рони от рибата. Шаранът се завива в тестото така, че да не загуби формата си. На главата се слага кръст. Пече се на фурна. Едно време баба Зорка и жените от нейното семейство приготвяли рибата на пещ.
Всички хапват за здравето на онзи, за когото е наречен курбанът тази година. Бабата на баба Зорка казвала, че на Никулден всеки трябва да яде от рибата, било то и „да оближе само кокалче“.
Очаквайте скоро следващата статия, на която тема за разговор е Игнажден и много интересна случка от живота на баба Зорка!
