На Игнажден започва зимният цикъл на традиционните коледни и новогодишни празници. Баба Иванка Кавалова е най-младата от трите ни събеседнички и се зае със задачата да ни разяснява значението на всяка стара дума, употребена от нейната приятелка Зорка. Стройна жена с ведър поглед, сякаш подканва на приятен разговор. С изтънчен глас, тя вдъхновено отваря скоба след скоба, за да доизясни по нещо от случките на баба Зорка, която бърза да ни разкаже още и още.
Най-характерното за този ден са кокошките, започва разказа си 90-годишната баба Зорка. На този празник има доста интересни обичаи и поверия. От вечерта се слага половинка дървена крина (цилиндричен съд – мярка за зърнени храни - около 15 килограма) с кочани царевица, жито, просо и ечемик на слама. Това се отнася зад вратата в одаята (стаята) с огнището и джамала. На сутринта, който стане пръв, сяда на дървената крина и „кудкуречи”. Ритуалът се прави, за да е благодатна идващата година.
На този ден не е желателно да идват чужди хора, защото казват, че какъвто е човекът, такава ще бъде годината. Баба Зорка разказва как една година на този ден трябвало да дойде един мъж, на когото да продаде прасетата. Притеснила се тя що за човек ще дойде в нейната къща, даже си помислила да отмени продажбата, за да не й донесе лош късмет. В същото време не искала да загуби и клиента си, че друг едва ли ще намери скоро. Решила се тя все пак да направи алъш-вериша. Не щеш ли, поверието се сбъднало. През годината й провървяло на пари и изобилие в двора.
Баба Зорка знае и друго поверие за плодородие. Взема се едно въже, от което се образува кръг. В него се хвърлят житото, царевицата и другите зрънца от дървената крина. Преди това от царевицата се взема малко, натрошава се и се заравя в огъня на огнището. Това се прави, за да подскочи зърното. Така от измътените яйца ще излязат много петли. После тези „пукалки“ се хвърлят на кокошките, за да не влизат в двора на съседите през идната година.
Дните от Игнажден до Коледа преминават във веселие – песни се пеят, хляб се яде, цялата челяд е заедно, единодушни са бабите. Събират се по комшийски или роднински, за да колят прасетата. Работи се вечер до късно, а накрая домакините се разплащат. Всичко от животното се нарежда в чибур (дървен съд, подобен на бъчва, с дръжки отстрани). Най-отдолу се слагат двата бута, после останалата част от месото. На харанията (котел) се топят пет тенекии свинска мас. Посолява се. Някои слагат и лук, но майката на баба Зорка не слагала. Все още се пости, затова никой не хапва от свинското.
Едно време драгановчанки, особено по празници, са приготвяли домашни сладки, наречени „мъстакулки”, които били любими на всички деца и възрастни. Ето и необходимите продукти – 2 чаши маджун, 1 чаша олио, 1 чаша счукани орехи, 1 лъжичка сода, половин лъжичка черен пипер, ванилия на прах, 1 лъжичка бахар. Към продуктите се добавя и брашно – колкото поеме. Замесва се меко тесто.
Следва продължение с един от най-светлите и същевременно наситени с обреди празници – Бъдни вечер. Бабите ще разкажат за традициите в село Драганово!
