Смята се, че обредността е езическа. В прастари времена бабата е изпълнявала ролята на акушерка. Обгрижвала е родилката. Приела е статут на обредно лице. Образът на бабата във фолклора е тъждествен на Духа покровител – тя приема живота в ръцете си. Нейните умения не са човешки, защото служи на другите чрез Божията сила.
ИСТОРИЯ
Легенда разказва, че празникът е свързан с историята на еврейския народ. Фараонът не бил доволен, че числеността на евреите в Египет се увеличава. Страхувал се, че превъзходството им, ще ги подтикне да си извоюват свободата. По тази причина се стигнало до там, че владетелят заповядал на бабите-акушерки да умъртвят всяко родено момче-еврейче. Има две известни баби, които се противопоставили на страшната заповед – Фуя и Шифра. Вместо да убиват бебетата, те полагали грижи - както повелява свещената им професия.
РИТУАЛИ
На този ден, бабата става рано и гостува в домовете на децата, които е изродила. Носи със себе си червен и бял конец, които завързва на малките. От вълна прави брада на момчетата, а на момичетата – коса, с пожелание да остареят и побелеят. Окъпвала пеленачетата и измивала очите на майките. След това, родилите през годината невести, отиват на гости в къщата на бабата. Носят погача, сирене, гозби и вино. Половината се оставя на домакинята, а с другата половина се гощават на пищна трапеза. Веселото пиршество протичало под съпровода на много танци и песни, които имат еротични мотиви. Единствените мъже, които имали право да присъстват са гъдулар и гайдар. А само на този ден се разрешавало на жените да пият в кръчмата. Към обяд излизали на двора и качвали бабата на двуколка, теглена от четири мъже. Закарвали я на река, езеро или кладенец, където се извършва обредното къпане. Вярва се, че водата, която минава през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
ПОВЕРИЯ
Едно от поверията, свързани с този ден, гласи раждането да се пази в тайна. Никой, освен свекървата и бабата, не трябва да знае, иначе процесът ще бъде дълъг и мъчителен. Бабата отвързвала всичко вързано в дома. Родилката не излизала до 40-ия ден – това били най-опасните дни за нея и бебето. Огънят в огнището горял непрекъснато. Според друго поверие, за да се родят здрави и хубави деца, не трябва да се зачева в петък срещу събота, да не се рита куче или котка. Снахите не трябва да дояждат хляб, върнат от пътуване, да не вървят по разлята вода или боклук. Не трябвало и да крадат храна или да ядат скришом, за да не се появи белег на детето.
Бабата е дълбоко почитана в българските традиции. Обичаят е жив и до днес. Празнува се от всички, свързани с раждане и бабуване - лекари, акушери, медицински сестри.
