Всеки, който посети село Драганово, разпита за историята на селището и разбере вълшебството на природата, ще усети извора на магията в неговото творчество на талантливите хора, живели тук. Когато попитали Асен Разцветников от къде идва неговото вдъхновение, той на шега отвърнал, че има един вълшебен извор в Драганово, пиеш ли от него – ставаш поет.
Родната къща на поета в наши дни функционира като музей. Това е типична градинарска къща от средата на 19-ти век. Реставрирана е през 1986 година. На следващата година, в чест на 90-тата му годишнина, е открита експозиция, съдържаща лични вещи, книги с негов автограф, преводи на Гьоте, Молиер, Омир и други, от немски, френски и руски език, документи и писма, разказващи за живота и творчеството му.
Драгановчанката Атанаска Григорова е уредник на филиалите на Исторически музей в Горна Оряховица: къща-музей „Асен Разцветников” и Етнографски музей – гр. Долна Оряховица. Посреща с широка усмивка посетителите, винаги готова да поднесе любопитна информация от живота на поета. „Присърце приех работата тук, защото 24 години бях учител в различни градове и села, включително и в Драганово. В настоящата ми длъжност, работата ми отново е свързана с деца. Всяка година, на 2 ноември, заедно с читалището, организираме празник за деца „Събуди се ясно слънце”, които идват тук да рисуват, пеят, рецитират стихотворения на поета.
Във връзка със 120-годишнината на Разцветников организирахме научна конференция, дойдоха специалисти от цялата страна. От литературния клуб в Горна Оряховица научихме много неща, някои от членовете даже познавали лично Асен”, разказва с въодушевление Атанаска Григорова.
Експозицията в къщата-музей е разположена в седем зали, на 250 кв.м. площ. Около къщата има голяма градина с цветни алеи и плодни дръвчета, напомнящи за псевдонима му – Разцветников. В дворното място е организирана и етнографска сбирка.
Освен постоянната изложба и провеждани празници, музеят използва и редица други форми за популяризиране на богатата традиционна култура на населението от региона: конкурси, мултимедийни презентации, видеофилми с празници и обичаи, клипове и други.
За Асен Разцветников се знае много, но е факт, че заслуга за поетичната му дарба имат неговите родители и близки, които са майстори на живото слово и изпълнители на народни песни.
Бащата на Асен е известният драгановски учител и общественик Петко Коларов, който държи синът му да получи солидно за времето си образование. А майка си – Кръстина – изгубва съвсем малък, едва 3-4-годишен, но винаги с умиление си спомня за нея. „Нейният глас, мек и сипкав като кадифе, караше жетварите да спират за миг с широко разтворени гледци и със сладка мъка в сърцето, мъка за нещо безкрайно хубаво, което го няма на земята и никога няма да го има”.
И самият той след години не по-малко хубаво пее и разказва с мек и кадифен глас, изпълнен с обич към хората и техния живот.
Разцветников е един от първомайсторите на нашата детска литература. Понесъл отрано болката в себе си от несправедливо устроения свят, който му помага да превъзмогне разочарованията си. И ако в стихотворенията си за възрастни диша болката и скръбта, в поезията си за деца, той запазва своята нежност и жизнерадост.
Децата откриват в стиховете му красотата на природата, остроумието на разказвача, артистичната мекота на неговото перо. Може би, защото само поет като него, може да види как „звездите свеждат мигли” или как „зимна вечер губер бял размята”.
„Винаги, когато се връщаше в родното Драганово, брат ми се отбиваше в училището. А там, още от входа, го посрещаше детската гълчава: чичо Асен си е дошъл! Ура!” Този спомен на неговата сестра е най-точната оценка за детското му творчество. Неговите измерения се определят от резонанса на детската душа.
***
Къща музей „Асен Разцветников” се намира в село Драганово, на улица „Асен Разцветников” № 1. Работно време за посетители: понеделник, сряда и петък, от 8.30 до 17.00 часа.
***
Екипът на „Област Велико Търново” изказва своите благодарности на Атанаска Григорова – уредник на къща музей „Асен Разцветников”; и на Исторически музей – Горна Оряховица за гостоприемството.
