Идеята за тази изложба се роди много отдавна, сподели Величка Георгиева. Самата тя е етнограф и през 70-те години на миналия век е работила като уредник в музея във Велико Търново. Иванова се занимава с бродерия от много години. Признава, че още докато е работила като етнограф и се е занимавала с научна работа, е била изкушена да усвои занаят. Започнала с кръжок към читалище „Искра“, където се учила да тъче, да работи с гайтани и усвоила тайните на везбата. След това попаднала в Задругата на майсторите, където събрала ценни знания за занаятите и дейностите от народното изкуство, включително и бродерията.
Признава, че още не е разгадала тайните на българската шевица, въпреки че е изчела много трудове на наши изследователи по темата. На практика сама е усвоявала различните бодове, в момента владее над 20. Радва се на възродения интерес към шевицата през последните години, въпреки че не приема всички модификации, като например щампите. Убедена е, че трябва да се запази истинското, автентичното и затова не спира да изучава а и да претворява образци от музеите и изложбите, които пазят древните тайни на везбата. Спазва орнаменти и цветове, които са пренесени през вековете.
