Инициативата ще бъде в рамките на един месец: 9 ноември – 9 декември. Лицата, които се ангажират с тази инициатива са познатите за всички нас лица от малкия екран, театрална сцена и успели българи, които ще насочат най-добре вниманието на младите хора към целта, която е поставена.
Певецът Галин ще открие кампанията в ПГЛИП „Атанас Буров”, на 09.11.2018г. Други известни личности, участващи в кампанията ще бъдат Константин, Наум Шопов (включва се задочно с интервю и селфи видео в социалните мрежи), Юлиана Дончева, Станислав Недков – Стъки, Кристиян Талев – Криско, Алисия, Антон Хекимян.
В кампанията „БЪДИ АКТИВЕН НЕ АГРЕСИВЕН” ще се включи и народният представител Станислава Стоянова. По нейна инициатива, през декември 20 младежи от ПГЛПИ „Атанас Буров“, заедно с директора, ще посетят народното събрание, където ще бъде организирана кръгла маса по темата за агресията.
Един от основните проблеми в обществото ни и в българските училища и дори детски градини е агресията сред децата, подрастващите и младите хора. Все по-често сме свидетели на агресивни прояви, тормоз и насилие сред учениците. Агресията е насочена към връстници или към ученици на друга възраст, към учители, дори и към родители.
Най- общo казано - агресията е поведение, което води до посегателство върху личността на другия. Тормоз е всяка форма на агресия, която е системна и повтаряща се във времето. Тормозът цели доминиране над другия и подронване на самочувствието и свободната му воля. Агресията и тормозът може да се изразяват чрез физически и/ или психологически въздействия. През последното десетилетие насилието сред тийнейджърите се е увеличило двадесет пъти.
Всяко второ дете на възраст между десет и шестнадесет години е преживяло по един или друг начин акт на насилие. Всяко пето насилствено криминално деяние се извършва от деца или с участие на деца. Все по- често децата извършват престъпления. Всяка година криминалната статистика, проучванията на общественото мнение и научните изследвания констатират нарастване броя на „жертвите” и „насилниците” сред тийнейджъри. По данни от 2017г. делът на осъдените непълнолетни лица спрямо общо осъдените е 10,7%. Според изследване на българските учители, проведено през 2001 година, „всеки трети ученик от 4-ти до 7-ми клас е изнудван за пари и предмети от по-силни ученици”. По официални данни всяка година се самоубиват над 50 непълнолетни българчета. Самоубийството е форма на агресия- агресия, насочена към самия себе си. Според последните данни около 25 на сто от учениците във всеки клас са били пряка или косвена жертва на насилие. Децата, които са били насилници, в по-голямата част от случаите стават престъпници. Според статистиката 60% от тях по-късно имат проблеми със закона. А 40 на сто стават рецидивисти. Означава ли това, че косвено си отглеждаме престъпници? И ако означава това, то означава ли също и че нещо в образователната ни система не е работещо?
Да, безспорно ролята на семейството е най-важна. Но родителите не са и не би трябвало да са специалисти! В образователната ни система работят специалисти, които биха могли да въздействат там, където очевидно родителите не са успели да се справят. Децата учат поведения, копирайки ги от възрастните. В семействата често агресията е начин на реагиране. Медиите и интернет, а дори и детските предавания все по-често толерират агресията. На детските площадки децата също са свидетели на агресия и тормоз. Следователно, има много деца, които нямат правилния модел на поведение в конфликтни ситуации. И тук е ролята на институциите, училищните психолози и педагозите, които следва да „покажат“ и научат децата на този модел.
„Нашата роля, като неправителствена организация, съвместно с местната власт и подкрепата на лицата от българските медии, сериали, предавания и музикални изпълнители. Посредством всички нас, да дадем добрия пример. Пример, свързан с постигане и реализиране на нашите мечти, които са ни направили успешни в това, в което се развиваме. Иначе казано, да наблегнем на личностното развитие. Представяйки добрия пример, да насърчим младите хора, да следват мечтите си, да вярват в себе си, а конфликта и формите за разрешаване да останат извън класните стаи и цялата тази енергия и експлозивност да бъде канализирана в специалните за това, спортни клубове и специално предназначени места”, казват организаторите.
