Как се гледат деца по време на Ковид пандемия

Карайте ги да се движат, обяснявайте им опасността от зараза, но не ги превръщайте в отшелници

Траяна Стоянова е майка на две деца - на 3 и 6 години. Разказва, че да си майка по време на Ковид пандемия е голямо изпитание. Не само за малчуганите, но и за нея самата.

„Въоръжаваш се с огромна доза търпение”, предупреждава тя и споделя личен опит: “На първо място, е хубаво да имаш програма за деня, която трябва да е различна всеки ден, тъй като на децата бързо и лесно им омръзват всички занимания. Да ангажираш вниманието на едно дете за по-дълъг период е изключително трудно, особено когато в ситуация на изолация, децата по цял ден стоят вкъщи, не играят с други хлапета, не изразходват енергия и често са раздразнителни”.

Изпитанието, логично, е за всички - за училището и родителите, за министерството на образованието и за управлението на държавата като цяло. И, ако необичайната за всички ни ситуация беше опрадвание преди година, то е непростимо сега да продължаваме да живеем в същия хаос, смята младата майка, която е представител на гражданската квота в листата на “БСП за България” във Велико Търново.

Тя е категорична, че така, както бяха прогнозирани втората и третата вълна на вирусната инфекция в Европа, така и втората учебна година под карантина трябваше да бъде по-внимателно планирана. Сега, според нея, он лайн обучението е отбиване на номер. И е невъзможно да се случи без присъствието на възрастен човек до всеки от по-малките ученици. Траяна недоумява как онлайн може да бъде научено едно дете да чете и да пише? Дъщеря й ще е първи клас наесен и семейството вече се стяга малката да е подготвена с тези умения до първия школски звънец, за да не изостава после. Решението, според кандидата за народен представител, е в по-гъвкавите схеми на редуване на онлайн с присъственото обучение. От една страна: половината клас в час, другата половина - у дома, като двете групи се сменят всяка седмица.
И още: Малките ученици са ангажирани по 4 часа на ден. При по-добра програма и включване на заместващи училители и възпитатели, групите биха могли да се редуват в различни часови пояси присъствено всеки ден. Отделно програмата би могла да е пригодена за това редуване: в дните онлайн децата да получават повече информация по разказвателните предмети, а, когато са в клас - да добиват практически знания и умения.

Часовете онлайн от по 20 минути за първолаците са абослютно безполезни. Докато разберат коя тетрадка да извадят и на коя страница са думите, които диктува госпожата, часът най-често вече е свършил. А колко притеснения, нерви и дори сълзи коства това принудително несправяне със задачите.
 
Траяна няма наблюдения за дигиталното образование при по-големите ученици, но има сериозни резерви към методиката за оценяване и контрол на качеството на образованието при гимназистите и студентите.

“Безспорно периодът е труден. Няма начин да не “берем плодовете” на това псевдоучене още десетилетия наред. Но вместо да учим уроци сега ние продължаваме да имитираме дейност. Защо? Пред кого? Кому е нужно”, недоумява Траяна Стоянова. Самата тя е завършила публична администрация и имам 2 магистратури - по управление на европейски проекти и по туризъм.

Затворена у дома с двама малчугани Траяна изтъква, че задължително трябва да се предвидят физически упражнения. Карантината можеше да не им отнема поне това: в по-топлите дни часове сред природата щяха успешно да заменят заниманията в затворена класна стая. Децата обичат и трябва да се раздвижат. Да знаят от малки, че движението е здраве. Танците на любими техни песни са неизменна част от всекидневното им разтоварване.

За да се запазят интересът и концентрацията на детето, е хубаво родителите да измислят начини за стимулиране изпълнението на задачите – при решена задача, детето ще получи лакомство, нова книжка или още по-добре - възможност да приготви с мама любимата закуска или десерт. Ако детето изпитва затруднение с нещо, родителят трябва да го напътства, докато то само стигне до правилния отговор. В никакъв случай не трябва да се повишава тон и да се отправят закани към детето - така то би се притеснило още повече и е по-вероятно да не изпълни задачата успешно. От друга страна, при всяко изпълнение на дадена задача, детето трябва да бъде похвалено, за да може то самото да е щастливо от това, което е направило, и да му се покаже, че родителите му също са горди с него.

След обучителната програма може да се използват разтоварващи игри, които да обогатят въображението на детето. Развиването на креативното мислене, освен че е забавно, е и добър шанс за детето да отрази своята същност, да даде, макар и неволно, знак на родителите си какво буди интересът му и кое му се отдава повече. Хубаво е да се насърчават децата да си играят заедно, ако са две и повече. Могат да нареждат пъзели, конструктор, кукли, могат да готвят, да танцуват заедно. Важното е играта да е споделена и да им носи радост, но също да ги учи и на отговорност. В тази връзка основна част от навиците им е в края на заниманието, те да знаят, че трябва сами да подредят  разхвърляното и да поддържат ред по отношение на играчките.

Ако детето в семейството е едно, трябва да му се отделя повече внимание за игра, за да не се чувства то самотно и пренебрегнато. Давайте му да се обади на някое приятелче по телефона, на баба, дядо или някой близък, който ще го накара да се усмихне и да се почувства обичано. Обяснете му защо то не може да се срещне с тях. Говорете с него на важни за него теми, отговаряйте на въпросите му, задавайте на свой ред такива, карайте го да разсъждава и не забравяйте – децата са деца, но понякога разсъждават по-добре и от възрастните.

Освен това винаги имайте предвид, че децата са изключително сензитивни  - не трябва в ситуация, в която на вас ви е трудно, те да разбират за това. Много родители загубиха работата си вследствие на пандемията и локдауна за цялата държава – това обаче не означава, че детето трябва да страда заради това.

Изключително важно е всеки родител да обясни на по-големите си деца, защо те не могат да се виждат с техните връстници или защо не могат да излизат навън. Децата трябва да се третират като големи хора, по-вероятно е те да разберат, че „навън” има болест, която е опасна и трябва сами да се пазят, за да не се разболеят, отколкото, ако само им се повтаря, че не трябва да излизат. В тази връзка въпросът за хигиената трябва да бъде обсъден с всяко дете, въпреки че понякога е трудно за децата да разберат защо нещо, което не изглежда мръсно, всъщност е основен преносител на бактерии и вируси. И все пак е достатъчно да им се напомня да измиват ръцете си всеки път, когато влязат вкъщи или сядат на масата да се хранят.

И на последно място, но не по важност, Траяна казва, че не трябва да се насажда мислене на детето, че трябва да страни от другите деца, а и от хората като цяло. Тази пандемия ни накара да се отчуждим един от друг, да не се прегръщаме и да не показваме физическа близост. Обаче съществува надеждата, че скоро нещата ще се подредят и всички отново ще се смеем заедно. Нека детето знае, че детството е за игри и смешки, за безгрижност и обич и че „страшната болест” скоро ще отшуми...