Въпреки приоритетността на сектор „Здравеопазване”, здравните дейности винаги са били ахилесова пета на държавното управление. Още повече в условия на пандемия, причинена от разпространението на Covid-19, за която подготвени нямаше. Във връзка с това, през последната една година усилията на правителството бяха насочени предимно към подкрепа на лечебните заведения и медицинския персонал, за да бъдат предоставяни адекватни здравни грижи на населението. Настоящата ситуация извади на показ и всички тесни места в оперативната дейност на лечебните заведения, най-вече на тези в отдалечени райони и в малки населени места. Основният проблем бе дефицитът на висш медицински персонал и специалисти по здравни грижи, както и условията за лечение на пациентите и потребността от медицинска апаратура в болничните заведения.
Извън пандемията, здравният сектор се нуждае от цялостно динамично развитие, за да може да отговори на растящите потребности на населението. Тук е мястото да се акцентира върху необходимостта лечебните заведения и местните власти да работят в колаборация като се приеме, че болниците са отговорни за специализирано лечение, а местните власти – за по-слабото разпространение на заболяванията и за превенцията, рехабилитацията и последващото лечение. Така на практика, усилията на държавата могат да се фокусират върху създаването на няколко окрупнени, свръхтехнологични медицински комплекси, а регионалните власти да насочат вниманието си към пълноценната грижа за доболнична и следболнична помощ и да полагат максимални усилия за намаляване обема на специализираното болнично лечение. Такъв е добрият пример на Норвегия (регион Индре Осхолд), където само за 4 години девет общини успяват да създадат специализиран център „Къща на здравето“ за превенция на общественото здраве, спешна помощ, доболнично и следболнично лечение. Само със 7 легла медицинският център обслужва успешно население от над 50 хил. души както в доболничната помощ, така и за долекуване.
В тази насока, общественото здраве вече не следва да е отговорност, свързана единствено със здравеопазването, а с всички сектори на живот – факт, за който много рядко си даваме сметка. Нещо не по-малко важно, мотивирани да създадат оптимални условия за своите граждани, общините трябва да си сътрудничат активно и да обединят усилията си в опазване здравето на своите граждани. В тази насока са и инициираните превантивни и оперативни дейности, които ще продължат да се изпълняват и в бъдещия управленски мандат.
Планираното в Националната здравна стратегия 2021 - 2030 оптимизиране на броя на болниците и преструктурирането на някои болници в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа, или в структури за дългосрочни грижи следва именно добрите европейски практики и опита на много други държави. Цялостното преструктуриране на системата ще бъде проведено при строго прецизирани критерии и персонален подход, а правителството ще обезпечи достатъчен ресурс по клиничните пътеки за долекуване. Сериозни стимули предвижда системата за насърчаване на млади специалисти за работа в извънстолични медицински заведения.
Държавата ще запази своята приоритетна подкрепа за лечебните заведения в отдалечените и/или труднодостъпни райони на страната и ще продължи да развива и медицинското обслужване от разстояние, телемедицината и ще инвестира в съвременни транспортни средства, които сега се използват при особено спешни случаи.
Ефективно функциониране на детското и училищно здравеопазване и обвързването му с другите елементи на здравната система (извънболнична и спешна помощ) са базата, върху която ще бъдат изградени устоите на новото разбиране за здравето на нацията с акцент върху профилактиката и предотвратяването на социално-значимите заболявания.
Здравеопазването е един от малкото обществени сектори, които са извън общата европейска регулация, макар че, ковидкризата постави отново на дневен ред този въпрос. Възможността да вземаме самостоятелни и добре обмислени решения засега е изцяло в наши ръце. Нека го направим разумно и с поглед в бъдещето. И да не забравяме да благодарим на хората, в чиито ръце е животът ни днес – българските лекари!