област Велико Търново
Сподели
11 май 2017
Автор: ОбластВТ

Днес е денят на Кирил и Методий – създатели на славянобългарската писменост и литература

Днес е денят на Кирил и Методий – създатели на славянобългарската писменост и литература

Кирил и Методий са първите славянски и български светци. За тях съществуват сравнително обилни вести. Това се дължи на големия им авторитет приживе сред свои и чужди. След като славянската азбука широко се разпространява, делото им придобива общославянско значение.

Двамата братя са родени в Солун. Баща им Лъв заема важна административна длъжност, а майка им е от знатен род. В пространните жития не се споменава народността им, но има податки, че са гърци. Владеят до съвършенство както гръцки, така и славянски език, а населението на Солун е смесено – гръцко и славянско.Така възникват три хипотези за народността им – двамата имат гръцки произход (най-убедителното становище), майка им е славянка, а баща им грък или родителите им са гърци.

Паметникът на Кирил и Методий в София

По време на своята дейност като управител, Методий се задомява и има деца, но след това ги напуска и става монах в малоазийския Олимп. Смята се, че напускането на службата не е доброволно, защото в манастир се пращат лица за наказание или за да бъдат изолирани от политическия живот. Сигурно е, че скоро след смъртта на баща си, Кирил попада в Магнаурската школа.Там изучава философия, диалектика, математика, Омир, изкуства, граматика и риторика.Завършва с титлата философ и става секретар на патриарха. За пръв път се проявява в общественото поприще когато трябва да води спор с патриарха-иконоборец Йоан VII. С неговото сваляне се слага край на борбата между иконоборци и иконопочитатели.

През 851 година арабски пратеници пристигат в Цариград с обвинение срещу основната християнска догма за Светата Троица. С молба да бъдат изпратени мъже, които да оборят мохамеданите, отива Кирил. В житието му се предава подробно спорът. Успява да обори сарацините. След това се отправя към Олимп при Методий. Смята се, че по това време са замислили създаването на славянската писменост.

Паметникът на Кирил и Методий в Чехия

През 859 година хазарският каган отправя до Михаил III молба да му бъде изпратен учен мъж, който може да спори с евреите и с мохамеданите сарацини. Писмото е предадено в пространното житие на Кирил. Императорът възлага мисията на Кирил, а Методий става негов помощник.

На път за Хазария, двамата се спират в Херсон. Тогава градът е най-северната точка на Византия. Тук Кирил учи еврейски и превежда един граматически труд от еврейски на гръцки. В града открива и мощите на римския светец Климент. Мисията завършва благополучно.

През 862 година пристигат пратеници на моравския княз Ростислав, с молба да му бъдат изпратени учители, които на славянски език да разяснят христовото учение. Латинското духовенство заема в Моравия твърди позиции, а чрез него и неразбираемият за народа латински език. Изборът отново пада върху Кирил и Методий, които добре владеят славянски език. Проблемът е, че славяните нямат букви. Братята, заедно със свои съмишленици се оттеглят в манастир. Житиеписецът е удивен, че за кратко време Кирил създава азбука и започва да превежда. Първата преведена книга е изборно евангелие, след това псалтирът.

През есента на 863 година азбуката тръгва за Моравия. Немското духовенство се може да се помири с присъствието на една нова писменост в Средна Европа. Това нарушава традициите за трите свещени езика – латински, еврейски и гръцки. Кирил се съпротивява с помощта на каноничните книги. Кирил и Методий решават да се завърнат в Цариград и да се посветят на свои ученици в духовен сан. На връщане се отбиват в Панония. Там получават папски писма с покана да отидат в Рим. Открива се възможност за признаване на книжовното им творчество и притъпяване на конфликта между източната и западна църква.

Има няколко теории за славянските азбуки: Кирил и Методий създават и двете (малцина я подкрепят); Кирил сътворява глаголицата, но след като дълго е съществувала кирилицата; Кирил създава глаголицата, а кирилицата възниква по-късно, според някои е дело на Климент, според други – на неизвестна личност. Паметниците категорично свидетелстват, че преди Кирил и Методий не е имало славянски букви. Първите български писатели пишат на глаголица.

Азбуката започва с буквата „а“ според традицията на тогавашните азбуки и следва реда на гръцките букви. Между тях Кирил вмъква онези знаци, които трябва да означават типични славянски звукове. Заема също принципа на обозначаване на числата чрез букви, но численото значение на глаголическите букви не съвпада с числените значения на гръцките. Основен елемент са кръстът, кръгът и триъгълникът.

След като се появява кирилицата, двете азбуки съществуват паралелно дълго време – от X до XI век. С течение на времето кирилицата придобива по-голяма популярност. Най-ранните кирилски надписи са намерени в градски манастирски центрове в Плиска, Преслав и търговищко. При създаването й авторът си е послужил с гръцко литургическо писмо, като е взел наготово всички букви, които съответстват на славянските звукове. За несъществуващите си е послужил с глаголицата, като ги е стилизирал в духа на останалите букви.

Делото на Кирил  Методий има най-напред културно значение. То открива нова епоха в Европа. Нарушава традицията богослужението да се извършва на латински и гръцки. Създават една нова азбука. Делото има политическо значение. В Моравия то става оръжие против немските домогвания. В България се превръща в стена срещу византийките политически и църковни стремежи. Има обществена роля – източник е на гордост и опора на българското съзнание.

През Възраждането празникът на Кирил и Методий излиза от рамките на църквата и става училищен празник. 

ПОДОБНИ НОВИНИ
ПОСЛЕДНИ НОВИНИ