В групата се чувствам съвсем на място. Въобще не се натоварвам. Откровеността и усмивките на децата са нещото, което те кара да продължаваш да работиш, а колко мило е всички да се обръщат към мен с „госпожа Еми“.
Как дойде идеята за основаването на детската студия?
Спомням си много добре, на 1 октомври 2016 година основахме групата. Това съвпада с Международния ден на музиката. Вече трета година функционира успешно. От тогава работим с моите прекрасни деца. Първото ми запознанство с всяко едно от тях беше след голямо обикаляне най-напред за помещения. Първоначално бяхме до сладкарница „Жанета“, но после се преместихме на улица „Балатон“.
Каква е историята около името на групата?
Стана съвсем случайно. В периода, в който основавах групата, бях свалила интересни имена в една тетрадка – за бръмбарчета и подобни, исках името да е много сладко. Дълго време се чудих. В един момент бутнах тетрадката и казах „Мама мия, не мога да реша“. И после възкликнах „Но това е много хубаво!“. Между другото много харесвам филма „Мама мия“ и песента ми е любима от дълго време. Даже това ни е химна, написах и текст на български за децата.
На каква музика залагате? Как протичат репетициите?
През последната година сме на българска вълна. Наистина, трябва да се пеят български песни и да се популяризират. Но когато се стигне до момента с намиране на инструментали, на ноти, тогава се оказва, че авторските права спъват ентусиазма. В момента работим „Булевардът“ на Михаил Белчев. Децата предлагат и една песен на БТР. А с на Фамилия Тоника „Чуй ме, Дилмано“ взехме награда за артистичност миналата година в Шумен.
При нас и работа, и забавление преминават на пълна пара. Всеки път след репетициите оставаме на дълга приказка, разказваме си кой какво е преживял през деня. Имаме си един „греховен“ шкаф, в който има много почерпки. Обсъждаме музикалните предавания по телевизията и изпълненията. През лятото организирам занималня. С групите почиваме само през месец август.
Споменахте „Чуй ме, Дилмано“, която има фолклорни мотиви. Пеете ли народни песни?
Фолклорът е съвсем друг жанр, според мен трябва да се преподава от специалисти. Всички казват, че когато фолклорът се издигне едно стъпало нагоре, т.е. се качи на сцената, вече не е работа на народа, а на обработката. Пеем на всякакви езици – италиански, английски, сега сме поели предизвикателството да пеем на френски или да търсим „Тиха нощ“ на корейски. Всеки си има област. Аз си намерих моята и се надявам да се развиваме все така с децата.
Какви успехи постигнахте до сега?
Първото участие на състава беше в Националния конкурс "Децата на България - пеят, танцуват, рисуват" в Шумен. С много любов успяхме да подготвим две песни. Върнахме се с трета награда. Пътувахме с влак. По време на пътуването пяхме песни и въобще беше уникално изживяване за нас. Миналата година участвахме отново и се върнахме с Втора награда и Награда за артистичност. Самата Ваня Костова, която е част от журито, много се забавлява на нашата песен. А тази година получихме грамоти и медал.
Участваме и в „Раховче“ всяка година. От конкурса „Звезден сблъсък“ във Велико Търново получихме две трети места и три специални награди.
Бяхме и в село Патреш на Фестивал на детското и младежко изпълнителско изкуство „Нашите деца хубави”. В Севлиево участвахме в театрален фестивал, от там имаме награда за дебют.
Подготвяме и индивидуални ученици, с тях обикаляме повече. Имаме и едно момче от Велико Търново – беше в София на конкурса „Път към славата“ и се върна с наградата Любимец на публиката. Сега подготвяме пролетни песни за концерт с малките деца от 3 до 5 години. Голяма помощ оказват и родителите.
Навярно е трудно да се работи с деца на толкова различна възраст. Как успявате да задържите вниманието им?
Във вокалната група децата са много волни. Не задължавам никого да идва. Пианистката ни София Стамова е отворена за всякакви идеи и изпълнява всичките им прищевки за песни. С нея се срещнахме по чиста случайност. Първо дойде да свири за един наш коледен концерт, след това децата много я харесаха и поискаха да остане с нас.
Разкажете ни за други забавни моменти!
С нас винаги се случва нещо забавно. Например никой не може да разпознае, че аз съм учителката. По конкурсите се получава същата работа – тичам с флашка в ръка и казвам „Инструменталът на Горна Оряховица“, а те ми отговарят – четвърта възрастова група са след малко. Дори имаме един спомен с кмета – господин Добрев – снимаме се заедно с децата и аз съм с ниски обувки, в този момент от общинския колектив питат къде е учителката, да се снима и тя.
Много специален спомен за мен е първото ни участие в Шумен, когато не разполагахме със средства, но децата решиха да организираме базар за мартеници. Изработихме ги заедно за две недели. Бяхме седнали на две маси и през цялото време се чуваше „Дай оранжево! Аз нямам лилаво! Къде ми е лепилото? Подай ножицата!“ След базара изброихме парите и децата ме попитаха дали стигат, за да отидем. Ех, бяха малко по-малко от необходимите, но аз им отвърнах, че стигат. Винаги донаждам от себе си, защото знам, че е за добро.
Какво послание бихте отправили към нашите читатели и децата, които обичат музиката?
Да дойдат в нашия колектив и да опитат, нищо няма да загубят. Много хора ми казват, че не се печелят пари с моята професия и ме питат защо си губя времето. Да, но за мен е удовлетворяващо когато видя децата, че ме чакат. Гледам да възпитам у тях амбиция. Понякога казват, че някоя песен не им харесва и се отказват бързо. Аз ги насърчавам да приемат всяка трудност като предизвикателство. По този начин смятам, че оставям следа.
Надяваме се на повече покани за участия. Децата имат огромен репертоар и желание за изява. Благодарим, че няколко пъти ни поканиха от Общината; на училищата, които ни правят част от празниците си; както и на другите организации за шанса да се развива музикалният талант на подрастващите.
Най-хубавото е накрая, когато свърши концерта и публиката аплодира. Децата остават много доволни и щастливи. Винаги се просълзявам.
Емилия Пенчева в съвсем млад музикален талант. Родена е в Горна Оряховица. Завършва средното си образование в ПГЛПИ „Атанас Буров“ със специалност Счетоводство и контрол. Решена да следва пътя на своя талант, съдбата я отвежда във Великотърновския университет, където следва бакалавър по Педагогика на обучението по музика, в класа на проф. Сребра Димитрова –Михалева. Продължава своето обучение с магистратура по Класическо пеене. Споделя, че откривателят на нейния талант е доц. д-р Снежина Врангова – пианист и музикален изследовател. От дете Емилия Пенчева пее във вокални групи – отначало при Веселина Кожухарова в „Чучулига“, после става най-малкият член в хор „Славянско единство“.
