В поредица от интервюта, експозиции и мнения, ви представяме членовете на инициативния комитет, тяхната мотивация, убеждения и цели за осъществяване на каузата, която ги обединява.
Даниел Панов, кмет на Велико Търново:
Историческата памет за Търновската конституция трябва да пребъде
- Г-н Панов, Вие оглавявате инициативния комитет, който предлага 16 април – Денят на Търновската конституция, да стане официален празник. Как се роди тази идея и защо я подкрепяте?
- Идеята се роди преди няколко месеца, по време на работна среща с общественици – историци и юристи от Велико Търново, чийто авторитет е признат в цяла България. Това, което ни обедини още тогава, бе да отдадем дължимата почит към строителите на съвременната българска държава – първите законотворци. Изработването и приемането на Търновската конституция има огромно значение за изграждането на българската държавност след Освобождението. Събитията от периода февруари – април 1879 година, обаче сякаш остават встрани, съпоставени с други бележити дати от новата и най-новата ни история, а не бива да е така.
Затова се заехме с организацията на честването, което да обхване цяла България и кулминацията да бъде във Велико Търново. Използвам случая и да благодаря специално на председателя на 44-о Народно събрание Цвета Караянчева, която прие присърце каузата и лично се ангажира с нея.
Така се роди предложението 16 април – Денят на Търновската конституция, да бъде обявен за официален празник. Дължим го на нашите предци – първите законотворци. Търновската конституция е явление в цяла Европа, тя е българско достижение. Намирам за напълно резонно да почетем хората, които, водени от истинско родолюбие, са я изработили. Историческата памет за толкова значимо държавническо събитие трябва да пребъде. Чухме и твърдения, че сме имали достатъчно празници, но това е несериозно и най-малкото – неуважително спрямо нашите предци, делото им, спрямо нас като народ.
- Приемането на Търновската конституция несъмнено е акт, който слага начало на държавността в България. Има ли, според вас, това паметно събитие своето достойно място в родната история и по-конкретно в историята на Велико Търново? Знаят ли нашите съвременници и съграждани достатъчно за събитията около 16 април 1879 година?
- Почитането на Деня на Търновската конституция със специален празничен ден ще насочи общественото внимание към делата на нашите предци в Учредителното събрание, към събитията, случили се през тези два месеца на 1879 година в Търново. Изработването на първия основен закон на България безспорно има своето достойно място в историята на Велико Търново, в културния ни календар. Но както казах, Търновската конституция е достижение на целия български народ, с нея се ражда държавността ни след Освобождението. И това трябва да се знае от всички наши сънародници. В десетки страни по света датите на приемане на техните конституции дори са национални празници.
- Велико Търново ще е център на националните чествания по случай 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция. Кои ще са акцентите на тържествата на 15 и 16 април? Ще съумеем ли да пренесем в наши дни онова въодушевление и усещане за празник, които са владеели старата столица през април преди 140 години?
- Вярвам, че ще успеем и наистина духът на Търновската конституция, гордостта, че сме българи, ще бъдат усетени много силно.
Ден по-рано - на 15 април. Великотърновският университет ще е домакин на голяма научна конференция за Търновската конституция, следобед в залата на Учредителното събрание ще е първото по рода си изнесено, при това – открито заседание на Конституционния съд. Вечерта в ДКС „Васил Левски“ Нешка Робева и ансамбъл „Българе“ ще зарадват търновци и гости с популярния спектакъл „Осмото чудо“.
- Инициативният комитет внася и предложение Велико Търново да получи статут на историческа и духовна столица на България. Великотърновският общински съвет единодушно одобри това предложение. Какво ще допринесе този статут за старата столица и защо градът заслужава подобно признание?
- Велико Търново е неразривно свързан с историята на нашите земи. В най-славния си период столицата на Второто българско царство - Търновград. е сравнявана по своето величие с Рим и Константинопол. Градът е мощен фактор в културните процеси в цяла православна Европа, а Търновската патриаршия е най-голямото достижение в църковната ни история като народ.
След Освобождението, най-важните актове на новата българска държава отново са свързани с Търново – приемането на първата Конституция, манифестът на княз Александър Батенберг за Съединението на Княжество България с Източна Румелия, обявяването на българската Независимост от цар Фердинанд.
Велико Търново олицетворява духа на България, нейните дълбоки корени и пътя й към бъдещето. Затова предложихме официалното признаване на града за историческа и духовна столица на България. Този статут ще затвърди престижа, който Велико Търново има, ще увеличи още повече туристическия интерес. Разбира се, статутът следва да бъде свързан с конкретни, функции, отговорности и цели – например, за опазването на паметниците на културата и недвижимото културно наследство.
Вярвам, че е дошъл моментът това признание да бъде потвърдено официално от най-високата държавническа трибуна – тази на Народното събрание на Република България. Това ще бъде доказателство, че сме родолюбци, че сме достойни наследници на нашите славни герои от миналото.
