В съвременната историография се смята, че за първи път - в епохата на Възраждането, на 11 май 1851 г., в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в град Пловдив, по инициатива на Найден Геров, се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата.
След Освобождението, 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден - само на 24 май. След 1969 г. се провежда отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
На 11 май имен ден празнуват: Кирил, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи, Методий.
