Чудесни за разходка по това време на годината са китните балкански градчета на България. Те са тайници, от където човек може да се потопи в миналото. Централна Стара планина е малко познат на туристите район, но предлага гледки и местности, които по нищо не отстъпват на всеизвестните европейски планини.
Живописното градче Елена се намира в гориста местност в подножието на Еленския балкан. Името на града се свързва с една стара легенда. В девствените вековни гори на балкана се извивала пътека, по която минала щастлива младоженска двойка – Елена и Самуил. Разбойници нападнали сватбата. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и тя паднала убита. Самуил също бил посечен. От скръб по своите рожби, родителите се заселили тук и основали селото, което нарекли Елена.
Разбира се, красивите места са повод за множество легенди, които видоизменят сюжета си, предавани от поколение на поколение. В поемата „Горски пътник“, Георги Раковски пише, че градът носи името на красивата царица Елена, която е съпруга на цар Асен. Тази версия е изобразена в картина срещу сградата на Общината. Местните хора разказват и за самодиви, които ослепяват всеки, дръзнал да ги види нощем.
Освен прекрасна природа и чист въздух, Елена означава още българско минало, възрожденска епоха и богата традиционна кухня. Тук са родени много от бележитите исторически личности като Йосиф Брадати, Иларион Макариополски, Стоян Михайловски, Никола Бобчев, Александър Кисьов и много други.
Още с влизането в града се усеща атмосферата на миналото, преплетено със съвременният живот на еленчани. Редом с модерните кафета и ресторанти, по главната улица са подредени малки дюкянчета, предлагащи сувенири. По старите калдъръмени улички човек може да седне на трикрако столче и да се полюбува на чаша горчиво кафе, предлагано от местните майстори-сладкари.
Отдавна еленчани са известни кулинарни майстори. Няма човек, който не е чувал автентичния Еленски бут, който се приготвя в условията на специфичните климатични особености на Еленския балкан, по стара класическа рецепта от чисто свинско месо. Продуктът дори е световно известен, наред с прошутото на италианците, шницела на австрийците или сушито на японците. Заслужил специално място, в сърцето на балкана всяка есен се провежда традиционен Празник на Еленския бут, който събира малки и големи от цялата страна. Наред с месните деликатеси, тук се предлагат и различни млечни продукти – сирене, кашкавал, мляко от мандрите в околността.
Елена е малко градче, което е събрало в себе си много културни и исторически паметници. Няма човек, който е бил в града и не е посетил Даскалоливницата, която носи името от предназначението си. Строена е през 1844 година за нуждите на първото българско класно училище, основано от Иван Николов Момчилов през 1843 и наречено „Даскалоливница” от Петко Рачев Славейков – възпитаник на училището.
До старата „учителница“ се намира емблематичната часовникова кула, изградена от еленски майстори – устабашии.
Сред другите места, които могат да бъдат посетени са Попниколовата къща, Петте разсуканови къщи, които предизвикват интерес с това, че са пет къщи под един покрив, строени от хаджи Димитър Разсуканов за петимата му сина, Камбуровият хан, църквите „Свети Никола“ и „Успение на Пресвета Богородица, както и 7-метровият паметник на Вълчан войвода.
Местните хора използват почивните дни, за да се разходят и спортуват сред природата край града. Един от най-живописните пешеходни маршрути е местността „Марков камък“. Според една легенда, скалният къс бил хвърлен от Крали Марко. Друга забележителност е екопътеката „Раюв камък“, от който се разкрива прекрасна гледка към язовир Йовковци. Запалени рибари се състезават край изкуственото езеро за най-добър улов.
Такава е мистиката на Елена – трябва да бъде преживяна, за да бъде разбрана и запомнена.
