Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост. На нея трябва да има 7, 9 или 11 ястия – нечетен брой. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. На трапезата трябва да има: варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино.
Наред с поверията, празникът носи и редица забрани. Моми, на които им е време да се омъжват, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата. Пепелта от бъдника и сламата не се изхвърля. Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.
По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Дървото е крушово, дъбово или буково. По искрите от огъня се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата.
Според народните вярвания, на Бъдни вечер може да се гадае бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Младите моми могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си. Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни. Или ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.
Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата.
Всички чакат да дойде полунощ, защото на Коледа ще се роди Христос. Тогава идват и коледарите, които пеят песни за благополучие, здраве и берекет.
На този ден празнуват Евгени (означава благороден), Евгения, Жени, Жечка, Благородна, Бисер, Бистра, Божин, Божан, Божана.
