област Велико Търново
Сподели
26 сеп 2017
Автор: ОбластВТ

Бъдещето на Великотърновския регион - миграция и движещи фактори, развитието на селата и прогноза за 2050г. - АНАЛИЗ (част 2)

Бъдещето на  Великотърновския регион - миграция и движещи фактори, развитието на селата и прогноза за 2050г. - АНАЛИЗ (част 2)

Първата част на интервюто с д-р Ивелина Димитрова - Монева можете да видите тук

Следва втора част на интервюто с д-р Ивелина Димитрова - Монева на тема - бъдещето на Великотърновския регион, малките населени места и моитивращите фактори за миграция.

Можете ли да дадете прогноза за бъдещето на Великотърновския регион? Ще има ли отлив на населението или с общи усилия на бизнеса и управляващите той ще остане като един от големите в страната?


Прогнозата за числеността на населението в областта не е много добра. През 2016 г. населението на област Велико Търново е било малко над 242 хил. души, а относителният дял спрямо общото население на страната е съставлявал 3,41 %. НСИ предоставя прогнозни данни за населението на България по области при три варианта: хипотеза за конвергентност, относително ускоряване и относително забавяне. След като направих бърз анализ на данните, приемайки за базисна 2016 г., се оказа, че и при трите варианта се очаква спад на населението не само във Великотърновска област, а и изцяло за страната. 
При хипотеза за конвергентност до 2050 г. населението на област Велико Търново се очаква да намалее с 30.6 % или с 74135 души. При използване на тази хипотеза се очаква намаляване на цялото население на България до 5,8 милиона през 2050 г. Това би  представлявало спад в размер на 1,2 милиона или 18 % спрямо населението през базовата 2016 г.

 


 

При вариант на относително ускоряване до 2050 г. се прогнозира намаление на населението в областта с 25,6 % или с 62212 души. За България при тази хипотеза се прогнозира спад от един милион души или около 14 % спрямо 2016 г. 

 

 


При вариант на относително забавяне до 2050 г. се очаква спад в населението на Великотърновския район с малко над 80 хил. души, това е с около 33 % спрямо базовата 2016 година. За страната очакваното намаление на населението  е с около 20 %.

Общо и при трите сценарии се очаква намаление на броя на населението – както в област Велико Търново, така и за цялата страна. Важното е, че до 2050 г. за областта се прогнозира спад на населението около 25 - 30 %, докато за България се очаква спад от около 15 - 20 %. Очакваният висок спад на населението както в района, така и за страната ще се дължи на ниската раждаемост, застаряването на населението и засилената емиграция.


Имат ли бъдеще селата в България? В монографията си споменавате, че все повече млади семейства искат да живеят в селските райони, но липсата на училища и здравеопазване не им позволява. Какво е вашето мнение по въпроса?


Анализът по Пирсън показва значението на предлагането на здравни и образователни услуги за посоката и интензитета на вътрешната миграция. Относително предимство имат селата, които се намират близо до по-голям град и могат да предложат на жителите работа, образование, медицински грижи и по-добър живот. Необходимо е да се направи една прогноза за развитието на селските райони – и демографско, и икономическо, да се проследи какъв потенциал имат особено в областта на биоземеделието, на селския туризъм и други. Интересно явление не само за България, но и в рамките на ЕС е миграцията на хора в пенсионна възраст – български и чуждестранни граждани – към селските райони на страната. При българските граждани това може да се тълкува като връщане към корените по родните места, докато при чужденците става дума за предпочитание за комбинация от спокоен живот и гарантиран доход (пенсия или рента) от изпращащата страна. 


Факторът "заплата" ли е основният мотиватор, движещ младите към големите населени места?


Както показа многофакторният анализ, през периода 2000 – 2015 г. средногодишните доходи се оказват един от показателите за икономическо развитие, които имат факторно значение върху вътрешната миграция в страната. В началото на периода миграцията е насочена към областите, където има предлагане на работни места. Тогава се отчита сравнително високо ниво на безработица. След присъединяването на България към ЕС през 2007 г. и постепенното отпадане на ограниченията на общия пазар на труда за български граждани се стига до по-ниски нива на безработица поради емиграцията към европейските страни. В резултат на това се отчита засилване на влиянието на размера на дохода от труд в края на периода. Не бива да забравяме, че професионалната реализация е друг важен движещ мотивационен фактор за по-младите мигранти да предпочетат големите населени места (столицата и по-развитите областни центрове).
Според вас има ли изгледи българите в чужбина да се завърнат в България и ако да какво би ги накарало?
Не искам да съм лош пророк, но на този етап посоката на миграция е от България към по-развити държави. Това, което би накарало българите да се завърнат в родината си, е подобряване на икономическото състояние на страната, откриване на нови работни места и не на последно място доближаване на заплащането на труда до размери, близки до тези във водещите икономики.


Големите градове се увеличават с всяка година. Според вас възможно ли е един град като София да побира толкова много нови хора всяка година и не е ли пагубно това за държавата?


По лични изчисления на базата на предоставените прогнозни данни от НСИ до 2050 г. се очаква около 49-50% от общото население на страната да е концентрирано в по-големите градове, като София, Бургас, Варна, Стара Загора и Пловдив. Това създава сериозни проблеми пред местните власти, свързани със сигурността, екологията, осигуряването на бърз транспорт, училища и здравеопазване за нарастващото население. В същото време големи части от територията на страната пустеят.   


Какви мерки могат да се вземат за ограничаване на вътрешната миграция с цел запазване на населението в по-малките населени места и необходимо ли е това?


Разбира се, че е необходима да се вземат мерки за ограничаване на вътрешната миграция. Една от основните такива е да се работи в посока намаляване на междурегионалните различия. На първо място заплащането и условията на труд са различни, за една и съща позиция има несъответствие в трудовите възнаграждения в малките и големите градове. Ниското заплащане на труда в малките населени места е сериозен фактор за миграцията на хора в трудоспособна възраст към по-големите градове или извън страната. В последно време в България става все по-трудно да се намерят квалифицирани работници и служители. Работодателите трябва да осъзнаят, че се конкурират не само помежду си в страната, но и с всички останали в съответния бранш в Европа. Друга възможност е привличането на инвестиции в браншове с висока добавена стойност.

ПОДОБНИ НОВИНИ
ПОСЛЕДНИ НОВИНИ