Андреевден е наричан още Мечкинден. Според преданието, мечка изяла вола, с който свети Андрей обработвал нивата си. Разгневен, той уловил звяра и го впрегнал в ралото. Оттогава се вярва, че свети Андрей е повелител на дивите животни и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи.
Както става ясно от самите предания, този празник е плетеница от християнски ритуали, езически обреди и народни суеверия. Те са свързани с надеждата за по-лека зима, за запазване на реколтата и щедра предстояща година.
Поверия и забрани
На този ден се слага монета в курника. С него на обяд се купува брашно и се омесва хляб, който трябва да се раздаде на познати и непознати. Така богатството ще съпътства дома до другия Андреевден.
Булките могат да узнаят колко деца ще имат, ако сложат пръстен в чаша вода и я оставят на прозореца. На сутринта в заледената вода ще са образувани подутини и вдлъбнатини - колкото са те, толкова синове и дъщери ще има жената.
B нoщтa нa 29 cpeщy 30 нoeмвpи мoмитe гaдaят зa жeниxитe cи, мoлят cъдбaтa зa щacтиe и cĸopoшнo пpeдлoжeниe дa ce oмъжaт. Mнoзинa вяpвaт, чe в нaвeчepиeтo нa Дeня нa Cвeти Aндpeй ce cлyчвaт миcтични нeщa. Аĸo cи пожелаете нещо иcĸpeнo, то щe ce cбъднe.
На Андреевден жените не работят домашна работа – тъкане, шиене, пране, тъй като ако спазват забраните, в къщата ще има плодородие.
Aĸo нa Aндpeeвдeн имa cняг, зимaтa щe бъдe мpaзoвитa и cтyдeнa. Ако е стyдeнo, нo cлънчeвo - щe имa бoгaта реколта.
Празничната трапеза
Вярва се, че от този ден денят започва да расте колкото едно просено зърно, с което е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща, просо и други, за да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава „високи“ (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките.
Обредната пита е важен елемент от празничната трапеза. Омесва се от стопанката на къщата непосредствено преди празничната вечеря. Върху питката трябва да се оформи кръст. На трапезата се разчупва от най-възрастния член на семейството. Като основно ястие на Андреевден обикновено се сервира яхния от фасул.
Фолклорни обичаи
В народната традиция, мечката е символ на плодовитост и раждаемост. Поради тази причина, косъм от мечка използвали за лечение на уплах. Най-често плащали за малко от козината на дресираните животни, с които мечкари обикаляли селата до късна есен. Посещението на мечкаря и мечката се смятало за добър знак – ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря „да ги погази мечката за здраве“. Изразът "Мечка страх, мен - не" е заклинание за смелост. Приказките на много народи са населени с този добродушен, мъдър и често пъти очовечаван герой.
На този ден празнуват
Името Андрей произлиза от гръцкото аndros (άνδρας), което носи значението мъжествен, храбър, силен. Имен ден отбелязват носещите имената: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка, Първан, Пръвка и производните на тях.
