„Хубаво е, че това се случва със съвместните усилия на държавната и местната власт и с личното настояване на кмета на В. Търново Даниел Панов, който председателства и сдружението на общините. „Той ни убеди да начертаем на картата разширяването на пътя в района на с. Момин сбор, където магистралата ще се свързва с бъдещото трасе на АМ „Русе – Велико Търново и защити важността на тази транспортна връзка“ – подчерта Нанков.
„Много дебати сме имали през годините, много хора си приписват заслугите днес, но изграждането на магистралите е резултат от интензивния диалог на кметовете с правителството. Аз лично многократно съм настоявал за трасето, което да е по-близо до Велико Търново, до Павликени, Стражица, Горна Оряховица, както и за пътя, който се проектира до Свищов. Вдигат се не само цените на имотите, но се засилва и инвеститорския интерес към региона“, заяви Даниел Панов. 30% е ръстът на строителните разрешения, издадени от главния архитект на община В. Търново за тримесечието на 2021 г. спрямо същия период година по-рано. Този факт се отчита заради строителството на магистрала „Хемус“, подчерта Панов.
Николай Нанков е ангажиран с изграждането на централната северна магистрала още от 2011-а, когато идеята е била да минава северно от Плевен. „Помня даже, че трасето минаваше заобикаляйки много и Велико Търново, и Ловеч. Радвам се, че избрахме прагматичното решение да следваме географския релеф. Така трасето на магистрала „Хемус“ минава на около 2 км. от Павликени, а пътуването София – В. Търново се съкращава с повече от час.
Николай Нанков припомни, че и той и всички негови предшественици са били лично ангажирани със стартирането на пътните проекти в Северна България още през първия мандат, на за съжаление наследените идеи са били свързани изцяло с южната част на страната.
„В рамките на този мандат бе наваксано значителното изоставане за северния район и в следващия мандат има ясен план за реализирането на всички стратегически пътни проекти на север от Стара планина“, подчерта водачът на листата на ГЕРБ-СДС за Ловеч. Следващите 4 години, по негови думи, са годините на Северна България, а само след 8 години картата на икономическата активност ще бъде обърната в полза ва северните региони.
Къде е регион Велико Търново по трасето?
82 километра е участъкът от разклона „Плевен-Ловеч“ до Велико Търново. Предшестващите строителството процедури са на финална фаза – подготвят се временните пътища. Направен е анализ на трасето, в ход са отчуждителните процедури, чакат се разрешенията за строеж.
С изграждането на магистралата драстично ще бъдат намалени пътните инциденти. Николай Нанков обърна внимание и на факта, че изграждането на тунела под Шипка само по себе си не би имало стойност без магистралата към Дунав, която ще бъде продължена до тунела със скоростен път между Велико Търново и Габрово и връзка с магистрала „Тракия“. Изграждането на подобно сложно пътно съоръжение е доста по-продължително и затова проектирането и поръчката за възлагане бяха изтеглени във времето. От 4-те подадени оферти 2 са на консорциуми с чуждестранно участие. И 4-те оферти са по-високи от прогнозните цени и в момента се извършва анализ, предстои кандидатите да представят мотивирани обосновки.
Връзката с пътя Русе – Велико Търново
Кметът на Велико Търново подчерта, че следващата година започва проектирането на пътния възел, който ще свързва магистрала „Хемус“ и 4-лентовият път Русе - Велико Търново с урбанизираната зона на старата столица. Той припомни, че за разширяването на трасето от изхода на Велико Търново до с. Момин сбор вече е възложено проектиране.
Завоите край село Присово - важният за региона транспортен казус с т.нар. „Присовски завои“ предстои да бъде разрешен до края на годината. Подготвя се предпроектното проучване за новото трасе, а през лятото ще бъде обявена процедура за технически проект и възлагане на строителството.
Северният пътен възел на В. Търново
Държавата вече е възложила изготвянето на проектна разработка. В края на месец април предстои свикването на експертен съвет в АПИ. От трите разработени варианта, предстои да бъде избран технико-експлоатационният и икономически най-обоснованият. На обсъждането ще бъдат поканени представители на местната общност, на общината, специалисти в областта на пътното проектиране и строителство. След избора на вариант ще се стартира процедурата по изграждането. До края на 4-годишния мандат комуникационната връзка ще бъде завършена. Тя ще поеме значителна част от трафика, който сега минава през централната част.
Николай Нанков:
Промените в Закона за устройство на територията
повишават качеството на пътните обекти
Шансът на Северна България за социално, демографско и икономическо развитие е АМ ”Хемус”. Опонентите на ГЕРБ, които само до преди няколко месеца говореха, че асфалт не се яде, днес смениха мантрата и уверяват, че и без ГЕРБ магистралата ще продължи да се строи.
Същите тези опоненти правиха и внушенията за „ремонт на ремонта“, но пропускат да припомнят, че именно те успяха да построят само една отсечка от АМ „Тракия”. Те изградиха и най-скъпата магистрала у нас - АМ „Люлин”, строена по времето на правителството на Станишев, при цена 8,5 млн. лв. за километър и точно тя се свлича. Тогава средната работна заплата в строителството е 270 лв., а днес вече – над 1100 лв.
„Ние направихме големи промени в Закона за устройство на територията по отношение на строителния надзор, за да повишим качеството на обектите. Досега строителният надзор носеше колективна отговорност при пропуски в строителството. Ние променихме закона и при нарушение на даден член от екипа, той да носи вече лична административно-наказателна отговорност.
До преди две години в България се проектираше по съветски норми от 1987 година. Променихме наредбите за проектиране на пътища и на улични мрежи по немски норми. Променихме изискванията за пътна безопасност, за маркировки, за качеството на материалите, включително товароносимостта на асфалта.
Увеличихме и гаранционните срокове на пътищата до десет години. Всеки един от тези нормативни актове обсъждаме с браншовите партньори.
Бяхме критикувани, че строим едни от най-скъпите магистрали в Европа. Напротив, средно всички магистрали построени до днешна дата, са с цена 3,3 милиона евро на километър. В Словакия например тази цена стига до 18 милиона евро на километър, в Германия – 11 милиона евро.